Младият индианец наблюдаваше другия от коня си и го позна. Не каза обаче нито дума.
Пръв заговори момъкът върху убития бизон.
— Ето ни пак двамата заедно — каза той. — И на теб ли това ти е първият лов? Бизонът е твой. Жалко.
— Защо жалко? — попита прегракнало Харка и плю прах.
— Защото това е единствената ми стрела, с която съм улучил.
— Защо не си се научил да стреляш по-добре, Къдрокоси Чернокож?
— Твърдокаменни Харка Нощно око Убиец на вълци Стрелец по бизони Ловец на мечки! Ти си почнал да се учиш от четвъртото си лято да си служиш с лък и стрела, аз обаче едва от дванадесетото си лято. Вече не подскачам като муха на коня, ту вляво, ту вдясно, ту напред, ту назад, както тогава, когато ти се стараеше да ме научиш най-после да яздя както трябва. Сега съм излязъл на лов за бизони с нашите бойци. Ти виждаш това. Как трябва и да се стреля обаче… това още не знам. Доста е трудно. Но исках да отнеса един бизон у дома, защото в нашата шатра има много гладни жени, стари и млади, а баща ми е мъртъв.
— Непознатата мида е мъртъв?
— Той умря, Твърдокаменни Харка. Петдесетте бели мъже, които трябваше да накажат нашия бивак, го открили, когато стрелял по тях от шатрите. Убили го и го обезобразили ужасно, защото тези бели мъже са също като койотите, които разкъсват човешките трупове. Унчида ми донесе парчетата от месото и костите, останали от баща ми, и сега мразя белите мъже още повече, отколкото когато и да било преди. Аз казах, хау.
— Кои бяха другите двама? — попита Харка. Гласът му беше тих; мислите му бяха потиснати.
— Значи си видял всичко. Да, Унчида каза, че си бил там. Вторият беше единият син на Стария гарван, а третият беше едно момиче, едната от осиротелите дъщери на брата на Матотаупа. Така, сега вече знаеш всичко. Кой уби Харпстена?
— Аз.
— Ти.
— Да. На него му е добре, задето е мъртъв и задето умря геройски. Шонка твърде много му се подиграваше. Ти не биваше да ни напускаш, Твърдокаменни Харка!
Къдрокосия Чернокож гледаше неотстъпно своя връстник и някогашен другар с големите си кръгли очи. Харка не можа да издържи на погледа му.
— Къдрокоси Чернокож — каза той, като гледаше при това гривата на сивия си жребец. — Шонка е презирал брат ми като син на предател. Какво мислиш ти самият по това? Невинен ли е Матотаупа?
При последната дума Харка вдигна поглед, но сега другият сведе очи.
— Говори, Къдрокоси Чернокож, и кажи какво мислиш ти! — подкани го твърдо Харка и тъй като започна да се страхува от онова, което другият щеше да каже, гласът му прозвуча съвсем остро.
Момчето с къдравите коси гледаше тъжно и мрачно и остана безмълвно.
— Страх ли те е? — попита огорчено Харка. — Няма да те убия, макар че никак не би било трудно за мен да се справя с теб. Кажи какво мислиш?
— Матотаупа трябва да ни донесе скалпа на Червения Джим.
— Червения Джим е тук. Вземете си сами скалпа му, щом като той липсва на вашите трофейни колове! Или може би мъжете на Мечата орда не са вече никакви бойци?
Къдрокосия Чернокож преглътна отговора.
— Бъди доблестен пред мен и не кръшкай! — извика Харка. — Невинен ли е Матотаупа?
— Днес само ти вярваш в това, Харка!
— Само аз? Нима смяташ, че в мен се е заселил някакъв дух, който ми затваря очите, та да не мога да виждам повече истината? Преди две лета Червения Джим беше идвал в шатрата на Матотаупа, но и до днес той още не е намерил злато. Баща ми никога не е издавал тайната и никога няма да я издаде. Хау!
— Така е — промълви Къдрокосия Чернокож, повече за себе си, отколкото за Харка. — Трудно е вече за нас, младите, да откриваме истината, след като храбрите и опитни мъже не са единни помежду си.
— Не си мислете, обаче, че мога да живея във вашите шатри като син на предател. Една дума от Шонка — и бих му отговорил с ножа си! — Харка изрече това, но гърлото му веднага се сви.
Неочаквано той се смъкна от гърба на сивия си жребец, приближи се до убития бизон, извади от кожата му ловната си стрела, която бе улучила сърцето на бизона, и каза:
— Бизонът е твой. Хау!