Върна се веднага при мустанга си, яхна го и го подкара бързо.
При това Харка из един път скъса всички нишки на мислите и чувствата си и се превърна само в слух дали още можеше да се чуе нещо от стадото и лова, които съвсем бе забравил през последните няколко минути. Струваше му се, че борбата се бе завързала на юг, а на запад бизоновото стадо се оттегляше с тропот към далечината. Харка смяташе за свой дълг да избърза към баща си и другарите му, които сигурно бяха влезли в бой с ловците на дакота. Подтикна отново сивия си жребец в бърз галоп и се понесе към ширналото се ловно поле, на юг през разораната от копита земя, край множество убити бизони.
Когато достигна мястото, където предполагаше, че се води боят, не чу никакви бойни възгласи, нито удари на копита. Огледа се наоколо.
Лесно разпозна, въпреки спускащия се вече здрач, голяма група хора, които седяха заедно в една от долините на вълнистата прерия. Повечето от тях бяха индианци, но се виждаха и бели. Те сякаш се съвещаваха; неколцина се събраха в по-малък кръг и запушиха.
Харка насочи коня си натам.
Когато достигна долината, той веднага видя, че почти всички индианци бяха дакота. Но можа да различи сред тях само двама от Мечата орда и те не се числяха към най-знатните бойци. Значи, Мечата орда бе взела участие в лова заедно с други племенни групи само с няколко свои мъже и младежи. В по-тесния кръг от съвещаващи се от страна на представителите на строителите на железопътната линия седяха само един по-възрастен трапер и двамата пани, Матотаупа и Джим ги нямаше. Може би не искаха да дразнят бойците на дакота, като видят предателя и златотърсача.
Преговорите, изглежда, се водеха, в мир и спокойствие. Харка не биваше да се приближи към кръга на съвещаващите се. Не можеше да открие никъде баща си. Съзря обаче единия от траперите, излезли заедно с групата на лов. Мъжът поздрави младия индианец.
— Ето те най-после, Хари! Е, ще стигнат ли за карабината?
— Не.
— Не! Че ние преброихме само пътем девет бизона, убити от твоите стрели!
— Десетият ми липсва.
— Жалко. Все пак Джо може би ще се остави да го уговорим.
— Няма да говоря с него.
— Своенравно момче си ти. Но си те бива! На четиринадесет години! Девет стрели — девет бизона! Дълго има да се говори за това… Впрочем баща ти се върна в станцията. Отиде да събуди там ония флегми, за да не се оставят да ги смажат бизоните по обратния си път! Едната голяма палатка, изглежда, все пак пострада.
— Какво преговаряте тук?
— Разбрахме се вече с тия дакота. Всеки ще прибере бизоните, които е застрелял. Веднъж поне трябва да се разберем по мирно и по тихо.
— Нима не се бихте помежду си?
— Малко се посдърпахме, но убити няма. И без това бизоните ни създадоха достатъчно работа. Накрая се чувствувахме като в лудница — бизони, коне, ездачи, кой отгоре, кой отдолу! По чудо минахме без повече нещастни случаи.
— Без повече? Значи, все пак е имало?
— Незначителни. Само на Джим един бизон му разпори с рога си лявото бедро. Кръвта му течеше като от заклана свиня. Но успяхме да го бинтоваме навреме и само след няколко седмици отново ще бъде предишният Джим.
Харка се сбогува накъсо и пое обратния път към станцията.
Там се погрижи най-напред за плувналия си в пот кон, след това сам той се изкъпа и накрая отиде да потърси баща си. Междувременно вече се бе стъмнило, но в лагера още работеха, тъй като група бизони наистина бяха стъпкали голямата палатка, пред която стоеше масата с водещия списъците чиновник. През големия плац минаваха бизонски следи.
Харка не можа да намери баща си, макар че дълго го дири, и най-после научи, че Матотаупа бил в бараката на Джим да се грижи за него.
Момчето нямаше желание да отиде там и тръгна като без посока и уж случайно мина и край общия гроб, който бе означен с обикновен дървен кръст. Младият работник обаче не беше там.
Харка изнесе всичките си оръжия и се готвеше отново да легне да спи край сивия си жребец. Но ето че отнякъде се зададе Хенри.
— Хари! — извика му младият инженер още отдалеч. — Хари! Та това е прекрасно! Ти ще се прочуеш! На четиринадесет години да убиеш девет бизона с девет стрели! — Той дотича при него. — Баща ти ще се пукне от гордост със своя син!
Харка се облегна на сивия си жребец.
— Какво си се развикал толкова? — рече той.
Хенри се разсмя.
— Великолепно! Разбира се, че ще получиш новата карабина!
— Десетият ми липсва — отвърна остро Харка.
— Десетият! Та това беше само шега! Никой от нас не е разчитал, че ще убиеш и пет бизона!
— Аз няма да си играя на шикалки с Джо Браун. Казах, хау!
— Хари, ти скоро ще станеш най-добрият ловец в цялата околност на Плат. Но в същото време си чувствителен като порцеланова статуетка! Това не е хубаво за мъж! Ела, ще пийнем по една за приключването на стачката и за успеха на бизоновия лов! И баща ти е там. Ще дойдеш ли?