— Седни спокойно — каза той, — аз ще ида да домъкна още нещо.
Бил се отпусна на леглото.
— Какво ще домъкнеш? — осведоми се той. — Нещо за пиене?
— Не, ракиена бъчво. Шарлеман.
— Какво? Кого?
— Много добре чу. Той е пристигнал снощи.
— И аз…
— И ти, неговият най-добър приятел, научаваш това чак сега от мен! Това е животът. И така, един момент! — Джим изчезна.
Бил изръмжа пешо и запали лулата си. Беше прекарал цяла нощ и цял ден на съгледвачески обход и се беше изморил като куче. Щом нямаше да си легне сега, поне да пийне нещо. Дано и Шарлеман да има същото желание! Трябваше да полеят срещата.
Джим се върна скоро с очаквания и го покани да седне до Бил. После извади месо и ракия изпод кревата си и го раздаде.
Когато се наядоха и напиха, Бил попита своя някогашен колега-съгледвач Шарлеман:
— А ти откъде изникна така неочаквано? Току изчезваш и после пак се появяваш и никой не те знае защо и откъде! Странен човек си ти.
— На север все пак ми стана скучно. Пък и се затъжих за тебе.
— Добре, че си мислиш, че ти вярвам на лъжите! Нима мислиш, че не видях как те беше наконтил тогава оня негодник Беззъбия Бен? Да не би да го е сторил безплатно! Кон, пушка, револвер, облекло — а ти не можеше да му дадеш пукнат цент!
Червения Джим се ухили самонадеяно, но същевременно недоверчиво.
— Чарли — намеси се той. — Какво чувам аз? Бен ти е дал повече от това, което му бях заръчал да ти даде! Ти си се опитал да си уредиш собствени сметки с него, драги. Но това е била най-голямата глупост през живота ти!
Шарлеман не се чувствуваше приятно между двамата си събеседници. Когато заговориха за стари истории, той мислено ги запрати в дън земя. Но щом като отново се бе осмелил да се върне в Юга, трябваше да се примири и със старите си приятели; друг изход нямаше.
— Не знам за какво говориш — отвърна той на Джим.
— Тогава аз ще ти обясня. Ти именно ни натресе Хари на главите! Как можа да ти мине през ума да накараш тоя проклет червенокож непрокопсаник отново да се махне от черните ходила?! Аз така добре бях разделил бащата от сина — Топ тук, Хари — там, а ти отново ги събираш заедно! Наистина не можеше да направиш нищо по-глупаво! Може би си си представял, че ще успееш да хванеш Хари на въдицата, както аз съм хванал Топ?
— Какво? Че аз никога…
— Хайде престани вече! Цялата работа ми е ясна. Аз съм приятел на Топ, не забравяй това! И ако искаш да живееш тук сред нас, господни Чарли с острата брадичка, не прави повече опити да ме залъгваш с глупости. Поне мене не! Така или иначе, сега Хари е при нас; увиснал е като репей за баща си и ни усложнява непрекъснато живота! Трябва да се случи нещо, иначе изобщо няма да постигнем нищо. Пет години…
— Какво пет години?
— Вече цели пет години измерват и строят линията тук — избягна Джим отговора. — Идната година линията ще бъде готова. Тогава ще дойде големият наплив… Преди това ние трябва да си осигурим печалбата. Иначе по-добре да си вървим още сега.
— Но за каква печалба говориш?
— Ако вие двамата не бяхте такива несигурни типове, можех да говоря по-ясно. Засега ще ви кажа само толкоз: ако Топ е сам, все пак можем да постигнем нещо. Момчето трябва да се махне оттук!
Шарлеман и Бил, които седяха отдясно и отляво на Джим, гс погледнаха единият с левия, другият с десния ъгъл ма окото си.
— Аха! — рече Бил.
— Аха! — рече Чарлз. — Значи, Топ все пак знае нещо. Но ти защо не си взел вече златото? Нали си имал пет години на разположение, пък и Топ ти е приятел!
— Всеки си говори каквото си знае. Аз всичко сам съм видял. Топ трябва да скъса със своите глупави индиански разбирания за чест и да се присъедини към нас, иначе нищо няма да излезе, а преди това момчето трябва да ни се махне от пътя, то ме мрази и никога няма да издаде нито дума. Това е ясно като бял ден.
— Ами ликвидирай тогава момчето! Да не би много да се затрудняваш! — Това беше мнението на Бил.
— Аз трябваше да обещая на Топ, че няма да се докосна до момчето му.
— А пък всеки знае, че ти никога през живота си не си изменял на дадената дума, нали! Червения Джим, джентълменът!
— Напрегни си малко остатъците от мозък, които не са потънали още под изпаренията на брендито! Ако убия момчето, ще си проиграя картите пред стария. Не стават тия работи така, както ти си ги представяш с твоя петльоборски мозък. Ние имаме нужда от Топ! Само от него! И то като приятел.
— Твоя работа. Какво ще дадеш, ако очистим момчето, без никой да разбере?
— Вие двамата няма да успеете сами.