— Охо! Тоя дългокос хлапак — седемнадесет години, и нищо повече… с лявата си ръка ще го очистя!
— Не подценявай тоя млад индианец, Петльоборецо! А освен това той съвсем не е сам и затова не можеш да се справиш самичък с него.
— Той не върви постоянно заедно с баща си!
— Но за сметка на това е станал рафиниран водач на група нашият Хари. Иначе отдавна да сме уредили въпроса, можеш да ми вярваш.
— Той? Шеф на банда? Че как не съм забелязал досега!
— Това, което сега казваш, доказва само, че Хари е по-умен от тебе. Той действува като истински индианец. А те добре умеят да създават цял съюз, без никой да забележи нищо. Вече съм открил най-малко десетина мъже, които са готови да последват Хари, само той да им свирне. Но сигурно са повече. А и сред нас има някой дърдорко — защото, каквото и да предприема аз, Хари го знае вече със сигурност само след няколко часа. Затова поне вие двамата си дръжте езика! Защото той дяволски бързо умее да си служи с ножа, пък и очите му шарят навсякъде.
— Хм! — изръмжа Бил.
— Хм! — измуча Чарлз.
— И какво тогава? — попита Бил. — За какво ни разказваш целия този роман?
— Тази нощ прощалното празненство на Джо ще бъде тъкмо удобен случай. Не мога да кажа още как… но…
— Не. — Бил не беше съгласен. — Нима открито?
— Само открито. Трябва да се случи по време на сбиване.
— Но той не идва на нашите пиенета. Как ще го доведеш?
— Това е работа на Джо. Нали е прощално празненство!
Дори Хари не може да бъде толкова нелюбезен, та въобще да не дойде.
— Джо бива ли да знае за нашето намерение?
— И дума да не става!
— Не е много чиста работата. Но да приемем, че Хари дойде. Баща му също ще бъде там!
— Трябва да се случи нещо такова, че и бащата да разбере, че не можем да не се хванем за гушата с Хари!
— Намери ти такова нещо!
— Много просто.
— Нима?!
— Да. Ти, Бил, никога няма да се научиш да наблюдаваш индианците. Топ е занесен по сина си, но именно затова съществува една точка… една-единствена точка, по която, щом я засегнат, старият веднага се разбеснява.
— И коя е тази точка?
— Той няма доверие в Хари. Това е една стара глупава история. Топ ми я е разказвал. Когато тръгнали срещу Мечата орда, която бе отровила водата и с това цялата наша работна група, момчето се отклонило от задачата, защото искало да предупреди сестра си или майка му… нали Топ и Хари произхождат от бивака на „Мечите синове“… Топ никога не може да се върне повече там; него го прокудиха, защото той стана мой приятел… но той се страхува, че Хари може да го напусне и отново да се върне дома…
— И да ни напусне и ни предаде? Тъкмо това си мислех отдавна!
— Щом се изрече съмнението, то всекиму става ясно.
— Но кой ще го изрече? — попита Шарлеман.
— Никой от нас тримата! — отвърна Бил.
— Не, никой от нас — потвърди Джим. — Някой съвсем страничен.
— Например Маки? — предложи Бил.
— Ако не е станал страхлив — възрази Джим. — Твоят нож зад ухото му, Петльоборецо, съвсем не му беше приятен.
— Затова обаче ме смята за силен враг. Пък е и глупав.
— Да, глупав е. Няма нужда да му даваме много-много да разбере. Само толкова, че като се напие, да подхвърли, че Хари поддържа тайни връзки с Мечата орда…
— Хм! Не е лошо. Помисли си, че това може дори да е истина. Впрочем един допълнителен въпрос: ти за какво разправи тия страхотии на Джо за скритите следи? Ние нищо не открихме, съвсем нищо! Абсолютно нищо!
— Ами защото следите наистина са скрити.
— Не дрънкай глупости. Каква цел преследваш с това?
— Нима още не ти е ясно?
— Ааа. Просветва ми вече.
— Дори и на тебе?!
— А как ще реагира Хари, ако Маки го обвини в предателство?
— Това тъкмо е най-чувствителното място на Хари. Следователно той веднага ще реагира с куршум или с ножа си — според условията. Тогава ние ще се намесим, за да отмъстим за убития Маки.
— Това ще рече, че трябва да сме повече и да изолираме предварително Хари.
— Това е най-важното. Щом го очистим, неговите приятели няма повече да надигат глава. Защото те държат на него само заради облагите, които крие това приятелство за тях, така мисля аз. А от един покойник никой нищо не може да очаква.
— Ти съвсем не познаваш всичките му приятели.
— Не, но ние се познаваме помежду си. Осем или десет мъже, които да ни бъдат непосредствено под ръка, ни стигат.
— Ами ако все пак се измъкне жив?
— Ще накараме да го задържат като убиец и ще го върнем утре с влака, за да върви на съд. А пък там не се церемонят много с индианците, и досега не знам индианец да е преживял повече от две години в затвор.
Бил гаврътна още едно бренди.