— Русата брада да дойде заедно с всички наши братя.
Старата разбра. Докато Харка остана с коня си край потока, тя повика детето, накара го отново да се облече и се завърна обратно в лагера. Тя живееше заедно с негърките в едно общо помещение до кухнята. Отведе сега там внучката си. После извади от стария сандък, в който прибираше своите вещи, една памучна мъжка куртка, която сама бе закърпила, и отиде с нея в ръка в отсрещната канцелария, където водеха списъците за заплатите. В момента един човек с руса брада, когото брадата правеше да изглежда по-възрастен, отколкото беше, тъкмо метеше канцеларията. Старицата взе метлата от ръката му и я опря о стената, положи закърпената куртка върху писалищната маса и каза на русобрадия:
— Отведи на прощалното празненство всички приятели. Хари ще дойде.
Младият човек взе куртката си, благодари и излезе от стаята. Навън облече куртката, погледна към звездите, увери се, че е още много рано и има достатъчно време наистина не за да изгуби цял час, но все пак да свърши работата си спокойно. Тръгна, сякаш безцелно, към железопътната линия, към мястото, където трябваше да спре очакваният влак, и намери там един трапер, който сякаш дежуреше с пушка в ръка.
— Тази вечер по време на празненството ще седнем до Хари — каза той уж между другото и после се осведоми какъв товар очакват да донесе влакът.
Когато двамата видяха на доста голямо разстояние да се появява Червения Джим, русобрадият си отиде. Досега Джим не го беше познал още, но той не искаше да му дава повод да насочи по-специално вниманието си към него. Маклийн насмалко не бе паднал жертва на револвера на Джим; по време на една стачка на строителните работници на железопътната линия преди три години. Тогава го бяха уволнили, но той отново бе успял да постъпи на работа под фалшиво име и променен от израслата му междувременно брада. Писарят в канцеларията се държеше към него като към ординарец; и прислужник и най-нахално го използуваше като помощник при водене на списъците. Така Маклийн беше в течение на много неща, които по мнение на лагерното ръководство въобще не представляваха никакъв интерес за него. От него именно Харка бе разбрал какво възнаграждение получаваше Джим като отговорник на съгледваческата група от шест души и от този ден нататък се наложи Джим да плаша на: съгледвачите повече. Разправията беше минала кратко и ясно и оттогава Джим мразеше Хари още по-силно.
Докато русият продължи да обикаля из лагера, младият индианец се беше върнал обратно с коня си в своята шатра.
Завърза мустанга отново пред вратата. Пъстрият кон на баща му също беше вече там и пасеше. Значи, Матотаупа се беше върнал от дежурството си. Когато Харка влезе в шатрата, той намери баща си заспал. Седна и зачака, докато Матотаупа се събуди от само себе си след три часа.
Обезобразената индианка излезе напред от дъното на шатрата, подтъкна огъня и изпече за Матотаупа едно парче филе от антилопа.
Клоните пукаха леко в огъня, месото на шиша миришеше приятно. Матотаупа седеше срещу Харка край огнището.
— Откри ли нещо? — Матотаупа говореше на диалекта на дакота. Предполагаше, че жената в шатрата не го разбира, тъй като тя беше от племето семиноли.
— Не, нищо не открих — докладва Харка.
— И аз не. Изглежда, че са се отказали от нападенията. Филето вече беше готово; Матотаупа започна да се храни.
— Хенри идва тук — поде отново Харка. — Заръча да отидем двамата с теб на прощалното празненство на Джо, щом влакът пристигне.
— Ще отидем.
— Аз не пия. Те ще искат да ме подиграват за това и ще стане караница. Не е ли по-добре да си остана в шатрата?
Матотаупа продължи да яде, но сега антилопеното месо не му беше вече така вкусно, както в началото. Тонът, с който Харка бе произнесъл думите „аз не пия“, беше спокоен и въпреки това бе раздразнил бащата. Защото Матотаупа чу едновременно в него и въпроса: „Ти ще пиеш ли?“ и дали той бе поставен, или не, сега Матотаупа си го зададе сам и не знаеше какво да си отговори.
— Да нарушават обичаите на домакините не е присъщо на бойците на дакота — каза най-после той. — Не е добре също и това, че ти нямаш никакъв опит в това отношение. Още първите чаши ще ти стигнат, за да се проснеш под масата.
Харка не отговори нищо.
— Преди три дни тук идваха непознати хора, ти знаеш това — поде Матотаупа друга тема. — Аз размених нещо и също ще почерпя тази вечер по време на празненството нашите приятели.