Оркестърът свиреше, циганският диригент се приближа към гостите, които седяха край подиума, и запя, свирейки на цигулката си. Някои от най-рано дошлите започнаха да се смеят и поздравяваха Джо с вдигнати в ръка чаши. Джо се изправи и благодари. Нямаше намерение да държи реч.
Матотаупа се приближи към Джо Браун и му пошушна няколко думи. Браун вдигна бързо глава, изненадан, зарадван, и кимна на келнерката, по чиято мазна кожа вече се бяха отделили капки пот, преди още работата да бе започнала както трябва.
— Дейзи — каза той, — за да знаете и ти, и твоите колеги: на двете предни маси пред нас ще сервираш пиене за сметка на Топ. Разбра ли?
Девойката вдигна колеблив поглед нагоре към вожда.
— Щом тия от двете маси разберат това, Топ, утре заран ще има да ми платиш такава сметка, за която би могъл да купиш цяла ферма! Можеш ли да заплатиш толкова много?
Индианецът се усмихна доброжелателно, с чувство на превъзходство, поотвори малко кожената си кесия и остави девойката да хвърля един поглед в нея.
— По дяволите… Топ… та ти… кой би могъл да предположи подобно нещо! — Дейзи-Вики се изчерви цялата и очите й блеснаха, сякаш беше видяла някакво чудо.
Матотаупа й даде като предплата една едра монета.
— Това за твоята работа — каза той.
Миг след това девойката вече стоеше пред двете маси. Застана до Маки, който бе седнал до Шарлеман.
— Поръчката, моля — каза тя. — Топ плаща за всички!
Съобщението й бе прието с радостни възгласи и викове и сега поръчките заваляха така, че Вики трябваше да ги събира по няколко и да ги повтаря, за да не забрави нещо.
Шарлеман и Бил хвърлиха отново скрити многозначителни погледи към Червения Джим, ала Джим не ги забеляза, тъй като сам той гледаше втренчено Топ. Харка обаче забеляза погледите им в момента, в който тъкмо поръчваше на Дейзи-Вики да му донесе печено месо.
— Друго нищо — добави той в отговор на нейния въпрос.
На масата бързо се подредиха бира, бренди и празни чаши. Момичето бе повикало още двама души да му помагат.
Главите скоро се разгорещиха. Приказваха глупости и обикновени неща, а мъжете непрекъснато вдигаха чашите си за поздрав към Матотаупа; изведнъж той бе станал много по-подчертано център на тържеството, отколкото Джо. Харка изяде парчето печено месо. Не се присъедини изобщо към разговора, който го отегчаваше. Въпреки всички наздравици в негова чест Матотаупа все още не беше изпил първата си чаша ракия. За да даде възможност да му налеят втора, той изля остатъка от първата на пода. Харка много добре забеляза това; то убягна обаче почти на всички останали, тъй като той го направи бързо и умело.
След един час почти всички в голямото помещение на кръчмата бяха пияни. На няколко маси гостите пееха в хор. Ръководителят на лагера Тейлър започна да разказва истории от своя живот. Заместникът на Браун се зае да излага смелите си перспективи за три железопътни линии, които щяха да прекосят целите Щати. Хенри мечтаеше на глас за живота в града. Джо Браун пиеше мълчаливо, изведнъж се беше почувствувал излишен. Тъй като на масата на Топ и Джим се освободи едно място, той се прехвърли при тях и не след дълго и Тейлър го последва.
— Да оставим новаците отзад да се забавляват сами — каза той, — аз имам нужда от прерийни вълци и истински мъже край себе си! Така съм навикнал!
Мъжете го оставиха да разказва и макар и на тази маса той да не намери по-внимателни слушатели за своите безкрайни истории, то те все пак поне можеха да го разбират. Матотаупа беше достатъчно любезен, за да поставя от време на време някой въпрос, с което показваше, че следи разказа.
Червения Джим беше още напълно трезвен, макар че беше пил повече от всеки друг. Бил Петльобореца се караше с дългата Лили. Той непрекъснато намираше за какво да я ревнува. Маки започна да се хвалоти и Шарлеман току му пригласяше.
Матотаупа все още не беше изпил всъщност повече от половин чаша. Харка не знаеше, че именно неговото присъствие възпираше баща му да се отдаде на собственото си желание и на заобикалящите го. Тази вечер за първи път Харка присъствуваше на масата, на която пируваха, и Матотаупа беше решил твърдо да докаже именно този пръв път на сина си, че един някогашен вожд може да бъде гостоприемен и разточителен, без да се държи недостойно. Ролята, която Матотаупа беше почнал да играе, сега му харесваше все повече и повече. Той отдавна вече не бе стоял в центъра, докато по-рано това се случваше всеки ден, и приятното чувство всички да се възхищават от него го облада изцяло. Другарите му по маса не пестяха любезностите си към него.