— Тогава една чаша без Хари, но за здравето на Хари! — подвикна Джим и очите му блеснаха.
Матотаупа не можеше този път да не се присъедини.
— Ти се държиш като голям човек — каза той на Джим на езика на дакота, така че останалите не можаха да разберат думите му. — По-голям от моя син.
— Какво ще рече тук „голям човек“? — отвърна Джим с добре престорено великодушие. — Момчето просто е нервно. Това се случва, когато човек е на седемнадесет години. В такъв случай трябва да се запази само спокойствие.
Джо и Тейлър се оттеглиха отново на масата, където седяха другите инженери.
— Само един-единствен разкървавен нос — обади се Хенри, — тоя път се отървахме лесно.
Продължиха да пият. Бил танцуваше с Лили. Вики отново обслужваше старателно клиентите си. Беше се убедила сама, че Маки скоро отново щеше да бъде на крака.
Единственият, който и след случилото се още беше под впечатлението от него, дори сега сякаш беше още по-разтревожен, отколкото преди, беше Матотаупа. Той вече не се владееше така в пиенето, а бързо гаврътна една чаша и даде да му сипят още веднъж.
— Какво става с теб? — попита Джим.
— Нищо… аз също излизам на дежурство.
— Какво ви прихвана всичките?! — протестира Бил. — Само веднъж празнуваме разлъката си с Джо! На дежурство можете да вървите всеки ден!
Матотаупа обаче се изправи. Поздрави любезно Джо, плати на Дейзи досегашната сметка, увери я, че ще получи парите си и за останалите поръчки утре заран, и бавно излезе навън. Джим го проследи с поглед, докато излезе от бараката. После скочи и побягна подир индианеца. Настигна го по пътя към индианската шатра, където Матотаупа сигурно отиваше да съблече празничната си дреха, а може би да вземе и коня си.
— Топ, нима не искаш да ми кажеш какво смяташ да правиш? — попита белият с онази дълбока нотка в гласа, която предразполагаше към доверие.
— Не смятам да правя нищо друго, освен да вървя на дежурство — отвърна отбранително индианецът.
— Нима смяташ, че има някаква опасност?
— Джо ми каза, че си бил съгледал прикрити следи. Те са ми убягнали. Харка също не ги е забелязал. Маки обаче говореше за запалителни стрели. Ние не бива да допуснем никакъв пропуск. Къде откри следите?
— Те бяха само загатнати. На северозападния край на моя район. Всъщност те сигурно преминаваха в района на съгледвачите на Хари. Затова ти не си могъл да ги видиш. Ще се върнеш ли пак?
— Сигурно утре на обяд, когато Джо заминава с влака.
— Добре. Тогава ще се видим при влака!
Джим се върна с бързи крачки в голямата барака.
Матотаупа се отправи към своята типи. Отдалеч видя, че и двата мустанга стояха завързани пред нея. Когато влезе, вътре беше само мълчаливата индианка.
Жаравата в огнището беше затрупана. Завивката от бизонска кожа на Хари лежеше старателно сдиплена на мястото си. Той се бе върнал тук и отново бе излязъл. Старата му ловджийска пушка стоеше на мястото си, но лъка си Харка беше взел.
Матотаупа съблече празничната си дреха. Извади орловите пера от превръзката от змийска кожа на челото си и ги прибра, взе пушката си. Излезе от шатрата и тръгна към железопътната линия. Там почти вече нямаше хора. Мъже и жени, които се бяха стекли при пристигането на влака, а също и разтовараческата група, която бе приключила работата си междувременно, всички бяха отишли на празненството или на нощно дежурство, а може би някои бяха отишли и да спят. Местността беше безлюдна и тиха и само от голямата барака, която стоеше зад гърба на Матотаупа, се носеше шумна музика и песните и виковете на празнуващите.
Индианецът тръгна по линията нагоре на изток, само късо разстояние, после направи завой към лагера, сякаш щеше да се върне. Щом достигна натрупаните бъчви и дъски, които представляваха добро прикритие, той изчезна зад тях за всеки евентуален наблюдател и пое съгледваческия си обход като змия по тревата.
По този начин той можеше да се придвижва само сравнително бавно, но нямаше и намерение да отива много надалеч. Искаше да се придвижи до района на Харка, където уж водели споменатите вражески следи, до едно възвишение, което той много добре познаваше, тъй като съгледваческите групи си разменяха районите. От това леко възвишение той искаше да наблюдава и да се притече на помощ на дежурния по това време Харка.
Така поне сам себе си уверяваше.
Повтаряше си го непрекъснато, но сам не си вярваше. Недоверие дълбаеше душата му. Харка беше казал, че не е открил никакви следи, но Джим говореше за следи, които преминавали в района на Харка. Нима някога някаква следа бе убягнала на Харка, ако той искаше да я открие? Матотаупа сам се измъчваше от мисълта, че не само той храни това подозрение. Маки беше пиян, в това нямаше съмнение. Обаче пияните казват онова, което премълчават, когато са трезви. Как беше стигнал Маки до такова обвинение против Харка? Какви поводи имаше за това? Джим не му каза нищо. Искаше да спести мъката на бащата. Но Матотаупа не искаше никой да му спестява нищо. Искаше да бъде сигурен, напълно, без никакво съмнение.