Искаше да знае какво щеше да прави неговият син Харка през тази нощ.
Матотаупа наблюдаваше околността.
След около един час очакване можа да забележи как Харка се промъкваше в мрака към близкото леко възвишение, изкачи се върху него пълзешком и остана легнал там горе, скрит сред тревите, за да наблюдава в същата посока като баща си.
Сърцето на Матотаупа биеше все по-бързо. Нима Харка се бе уговорил с някого, нима щеше да се срещне с някой враг? Нима желанието му да напусне колкото се може по-бързо празненството не беше наистина подозрително? Не беше ли странно това, че бойците на Мечата орда отдавна вече не бяха предприемали нищо? Дали не смятаха да предприемат някакво голямо нападение преди настъпването на зимата? Дали не бяха изчакали пристигането на влака, за да могат да подпалят складовете пълни и лагера, натрупан с материал, и после да унищожат всичко?
Бащата усети вътрешна топлина, която изби чак до кожата му. Очите му горяха. Ракията и недоверието го измъчваха. Видя, че Харка се раздвижи. Младият съгледвач се плъзна по склона, върху чието било бе лежал, откъм невидимата за Матотаупа страна, и дълго време не се появи отново. Матотаупа разсъждаваше дали да се промъкне на възвишението, където бе лежал Харка. Ала мястото, което Матотаупа заемаше сега, му осигуряваше най-широк поглед наоколо. Затова той зачака дали няма да открие къде Харка щеше да се появи отново. До сутринта обаче не можа да го види никъде повече.
Беше есен и нощите бяха дълги.
Когато започна да се развиделява, Матотаупа изтича приведен към лекото възвишение, което не бе изпускал из поглед. Видя следите, които лежалият в тревата Харка бе оставил. Видя и другите, които водеха надолу по склона. Оттам нататък обаче всякаква следа се губеше.
Несъмнено Харка беше добър ученик на своя опитен баща, а и като съгледвач нямаше никаква друга задача, освен ден след ден да открива другите и да прикрива себе си. В това изкуство вече беше станал почти ненадминат майстор, макар че беше още толкова млад, или може би именно поради това.
Тъй като през нощта не бе имало никакво нападение, Матотаупа започна да разсъждава и да възприема света по-спокойно. Тежкото обвинение на Маки срещу Харка не се беше потвърдило непосредствено.
Матотаупа тръгна по обратния път. Вятърът духаше силно, утринното небе беше помътено от облаци прах. Стените на палатките се издуваха. От голямата барака, която служеше за стол и за кръчмарско помещение, все още се чуваха цигулките. Между палатките и бараките неколцина пияни лежаха в тревата и си отспиваха, за да изтрезнеят.
Когато се приближи към шатрата си, Матотаупа забеляза, че конете не стояха завързани пред нея. Харка сигурно се беше върнал вече и тъкмо отвеждаше конете на водопой край потока.
Матотаупа влезе в шатрата. Мълчаливата жена от племето семиноли седеше в дъното. В тенджерата над огъня се вареше чорба от месо.
Матотаупа остави пушката си на мястото й. После се закова като вцепенен.
До огнището, върху светлата кожена завивка, лежеше собственият му револвер.
Матотаупа посегна към колана си. Кобурът на револвера му беше празен.
Сега вече бащата знаеше какво бе правил Харка, когато бе изчезнал и бе прикрил следите си. Беше измъкнал револвера от кобура на баща си. Това беше истинско майсторско постижение.
Матотаупа не взе револвера. Остави го засега да си лежи върху завивката.
Ако баща и син живееха все още сред онези неразривни, изпълнени с открито доверие и веселост отношения както някога, сега Матотаупа би се разсмял, би се зарадвал и би разказал всекиму какъв прекрасен съгледвач и бъдещ боец е отгледал, който още от седемнадесетгодишна възраст може да надхитри собствения си баща.
Но можеше ли да спечели от целия случай само тази приятна изненада? Ако Харка смяташе, че баща му е отишъл да му бъде в помощ и да го провери — да провери само способностите му на съгледвач, — тогава Матотаупа можеше сега да изкаже открито своята похвала на сина си. Ако след тази нощ обаче Харка предположеше, че баща му го подозира, както пияният бял мъж бе заподозрял Харка, тогава… Матотаупа се страхуваше да оформи докрай тази своя мисъл. Пък и не му остана време.