Выбрать главу

Девойката прие повторния въпрос на Джо и гаврътна втората чаша бренди. Вече се беше научила и тя да пие.

— Тейлър I, когото ти познаваше, си отиде. От няколко месеца си имаме Тейлър II, един къдрокос, който е отговорник на станцията. — Девойката се изкикоти.

— Нима има за какво да му се присмивате? — попита Хенри.

— За нас тук винаги има на какво да се посмеем, момче! Ще трябва да видите след това оная дългата Лили на Бил Петльобореца, да видите на какво е заприличала!

— Какво друго ново има? Девойката вече бе на третата чаша.

— Откога пиеш така, Дейзи?

— Откакто тръгна влакът и виждам хора, които могат да живеят истински! Това тук нашето, дето работим като черни дяволи, живот ли е? Злато трябва да намери човек! На Сакраменто май вече нищо няма, но казват, че в Черните хълмове все още можело да се намери тук-таме.

— А друго какво ново има?

— Хари ни създава достатъчно лоши новини.

— Защо? Та по-рано всичко беше наред.

— Я ме оставете на мира с вашия Хари! Тейлър II сигурно скоро ще получи удар от него…

— Защо?

— Ще получи удар, ако Хари продължава да се държи така. Говори се, че той помогнал заедно с циганина на русия анархист да избяга, когато дойдоха да го арестуват. Всички го говорят, но никой не може да го докаже. Дяволско момче е тоя червен хлапак!

— Той е вече деветнадесетгодишен — каза тихо Морис, повече за себе си.

— Край него човек може изобщо да забрави да се смее. Вие как се казвате? Морис?

Художникът кимна с глава и избута под дланта си още една монета по масата. Нямаше нужда да прави това толкова дискретно, защото Дейзи-Вики смяташе, че е съвсем естествено гостите да й заплатят изгубеното време. Иначе не би могла да се оправи с кръчмаря и колегите си, задето се бе заседяла толкова дълго на една маса.

— Хари е проклето момче! Станал е истински убиец. Носи зашити по гамашите си коси от скалпове, и то не само черни.

Джо и Морис размениха по един изненадан поглед.

— Какво означава това?

— Ами ето какво. Трима от нашите се скараха с него. Ей така на, както се карат хората. Проклет червенокос, въшлива свиня или друго такова нещо му навикаха! После и тримата изчезнаха. А той има коси от скалпове по шевовете на гамашите си, и не само черни. Онова нямо чудовище, което е прибрал в своята шатра, оная никаквица от племето на семиноли му ги шие и се радва на всичкото отгоре. Да ми стане името Дейзи, ако кафявият кичур на гамашите му не е от главата на моя Маки! Той го умори него! — Девойката преглътна, сякаш щеше да се разплаче. — Сега всички ги е страх от него и от неговата банда и затова той си нрави каквото си иска. Отговорникът на лагера ще получи удар, ако продължава така!

— А какво общо има отговорникът на лагера с вашите лични разправии?

— Какъв спокоен човек си ти! Сякаш още живееш в добрите стари времена! Тейлър II наскоро нарече Хари мързеливец и подъл хитрец, защото никога не се вслушва в нарежданията, а прави каквото си иска, освен ако се намеси баща му. Но това също се случва много рядко. Та сега нашият къдрокос приятел го е страх, че вече е дошъл неговият ред.

Лицата на Джо и Морис бяха станали съвсем сериозни.

— Наблизо ли са двамата индианци?

— Знам ли ги аз! Те са навред и никъде.

От съседните маси клиентите започнаха да се сърдят, че не ги обслужват. Девойката също сметна, че едва ли ще получи повече бакшиш, и се отдалечи.

Джо отпи няколко глътки бира.

— Значи, Хари се е наложил по свой начин — каза той. Художникът гледаше към дъсчената стена на бараката, сякаш там беше окачена някаква картина, която единствено той можеше да вижда.

— Аз го познавах като момче по времето, когато живееше в бивака на своето племе. Тогава го наричаха Харка. Той беше необикновено дете, безумно смело и самостоятелно.

— Вие изобщо имате добро впечатление от Мечата орда?

— Най-доброто.

Разговорът се прекъсна, защото оркестърът засвири по-силно и първите двойки се надигнаха да танцуват. Джо насочи вниманието си към тях.

— Ако не съм забравил всичко — това наистина е Бил Петльобореца! Неговата Лили е станала още по-мършава и нахакана. Гледай… Хенри… оная женска там!

— Пфу! — Хенри избухна в смях. — Тъкмо за хумористичен вестник! — добави той.