Младият индианец стоеше облегнат на стената и наблюдаваше разярения мъж пред себе си, както естествоизпитател наблюдава някаква нова разновидност на отдавна познато влечуго.
— Джо Браун, инженер — представи се току-що влезналият на отговорника на лагера и едновременно размени поглед с индианеца, с което искаше да му покаже, че го е познал.
Отговорникът на лагера млъкна, но устата му остана още полуотворена, тъй като бе изрекъл думата си до половина.
— Браун, инженер — повтори Джо.
— Вие пък откъде дойдохте?
— През вратата, ако разрешите.
— Нищо не разрешавам! Какво ще стане тук, ако всеки си позволява да се намесва, където не му е мястото! Тук не сме в Конгреса, а по линията Юниън Пасифик сред прерията… Да спрете влака! Човече! Да не сте пощурели всичките! Вземи си коня, полудял индианецо, и веднага се върни обратно! Влакът веднага да продължи пътя си!
— Няма да се върна.
— Нека дяволът те вземе тогава и те отмъкне в ада! Ще пратя някой друг! — Отговорникът на лагера избърса потта от челото си и се накани да излезе бързо от бараката. Индианецът му препречи пътя.
— Нека белият мъж, ако обича…
— Белият мъж не те обича, самонадеяни хлапако! Кой командува тук, ти или аз?
— Тази нощ навярно аз. — Индианецът говореше спокойно и подигравателно, което още повече разяри отговорника на лагера.
— Махай ми се от пътя! Да ме задържа със сила… да спира влака… проклет червенокож!
Джо застана между разярения мъж и индианеца.
— Спокойно, моля! — Той се обърна. — Хари, ти ме познаваш. Кажи, ти ли спря влака? И защо?
— Баща ми застана със запалени факли на линията и спря влака, защото бизоните и ловците на дакота се носят из прерията. Бизоните щяха да заклещят влака, ако попадне между тях, най-малко за цялата нощ до сутринта. По-добре е да не допускаме да го повредят. Отговорникът на лагера изстена.
— Та всичко това са глупости! Бизони да спрат влака ни! Невъзможно!
Джо прекъсна отговорника на лагера с нетърпеливо движение на ръката.
— Налагало се е да се спре влакът при тези обстоятелства. Вие сигурно никога досега не сте виждали стадо бизони!… Хари, в коя посока препускат ловците на дакота?
— Идват към този лагер.
— От каква посока?
— Наоколо.
— Баща ти остана при влака, за да помага там, така ли?
— Хау.
Инженерът спря настойчив поглед върху отговорника на лагера.
— Аз поемам отговорността тук, аз, Джо Браун! Предполагам, че името ми трябва да ви е известно! Дайте незабавно обща тревога!
Хари махна с ръка.
— Какво има? — попита инженерът, вече също раздразнен.
— Има още време да се измъкнем с хитрост. Джо се подвоуми. После все пак каза:
— Казвай бързо!
— Нека оркестърът продължи да свири и момичетата да си танцуват. Измъкнете навън само най-свестните мъже. Ако продължим достатъчно дълго време да се правим на спокойни и нехаещи, бойците дакота ще се нахвърлят върху дървената барака, където пиянствуват мъжете, и ще можем да изловим нападателите. Това ще бъде по-добре, отколкото те да почнат да ни обстрелват в мрака отстрани. Щом мъжете на дакота влязат вътре, ние можем да ги обградим, както те сега смятат да обградят нас. По този начин ще можем по-бързо да се справим с тях и да изпратим помощ и на влака, ако това се наложи.
— Има ли тук мъже, на които можем да се осланим за подобна акция?
— Хау, малко… но все пак има няколко.
— Ще ги събереш ли?
— Хау.
— Тогава аз ще вървя в бараката на кръчмата, където ще се завърже боят. Съгласен ли си? Ще се срещнем отново там, ако времето позволи.
— Хау.
— Ами аз? — извика отговорникът на лагера. — Ами аз? Браун! Вие имате опит в пограничните райони! Какво да правя аз?
— Да си изгасите мъждукащото кандилце тук и да останете готов в своята дупка на тъмно заедно с неколцина здрави мъжаги, които Хари ще ви изпрати.
— Трябва да очакваме, че ще ни обстрелват със запалителни стрели — каза предвидливо индианецът.
— Да се запазят водоизточниците и да се напълнят всички бурета за вода! В най-лошия случай ще излеем и бирата…
Отговорникът на лагера се отпусна върху един стол и провери дали револверът му е зареден.
Джо и индианецът напуснаха бараката. Пред вратата се натъкнаха на художника и Хенри. Джо им съобщи какво се е случило. Нетърпеливото държане на индианеца показваше, че той изчаква само последната му дума, за да тръгне веднага, ала отговорът на художника го задържа.