— Първият беше Хари — каза Дългото копие на Морис.
— Те го убиха! — Морис вдигна ръка пред очите си.
В същия миг обаче индианецът от племето чейени видя как Харка скочи отново на крака и като побягна пред тичащите нападатели, стигна пръв до кръчмарската барака. Бойците на дакота притичаха край чешмата, без изобщо да обърнат някакво внимание на стрелците край нея. Те нахлуха веднага след младия съгледвач, когото смятаха за свой вожд, в кръчмарската барака. Там отново прокънтя острият сигнал на бойната свирка. След това настана ужасна суматоха, така че стените всеки миг можеха да рухнат. Покривът се подпали.
— Гасете! — извика Хенри.
Той тъкмо се канеше да затъркаля натам една бъчва, когато край чешмата се появи нов враг — индианец с бойна секира в ръка; от кичура коса на темето му се подаваха соколови пера. Нещо удари Хенри и той се повали на земята.
Морис видя брадвата, която се размаха над черепа му.
— Тайнствения жезъл! — изкрещя той. — Аз съм Тайнствения жезъл! Пощади своя бял брат, Тасунка-витко!
Индианецът хвърли секирата си в тила на един от бягащите погранични жители и избяга напред. Двама бойци дакота, които го следваха, прибраха пушките на защитниците на лагера край чешмата.
В дървената барака, където се водеше боят, бе и Джо. Той беше видял как първите врагове отвориха вратата и нахлуха вътре като вода, пробила своя бент. Той видя и Хари, който водеше групата и в когото сега, при ярката светлина, подведените бойци разпознаха своя враг. Хари беше единственият от индианците, който не бе нашарен с цветовете на войната. Той се извърна неочаквано и повали на земята с ножа си боеца дакота, който се намираше непосредствено зад него.
— Койот и предател! — ревнаха другите и се спуснаха всички заедно към него.
В този миг обаче белите мъже се нахвърлиха върху нахлулите индианци, повечето от които нямаха огнестрелно оръжие и не можеха да използуват стрелите и лъковете си в боя от упор. Имаха само ножове и сопи, а и тактически също бяха в по-неизгодно положение. Изблъскаха ги назад. От изстрелите и вкопчилите се мъже лампите бяха съборени. В бараката настана мрак, който отново постави индианците в изгодно положение. В това време от покрива паднаха първите горящи дъски и объркването стана още по-голямо.
Навън пред бараката, една вождова свирка нададе сигнала за отстъпление. Сега вече Джо сам не знаеше дали това беше истински или фалшив сигнал. Нима Харка бе успял да излезе от помещението? Може би се бе промъкнал през покрива? Индианците, които бяха чули сигнала за отстъпление, се бореха с все сили, за да се измъкнат от обкръжението в танцувалната барака. На вратата обаче се натъкнаха на нови врагове, които пак ги изблъскаха вътре. Това бяха двадесетимата решителни мъжаги, които Харка бе подбрал за боя. Дъсчената стена не можа да издържи повече на блъсканицата. Повали се, една част от подпаления покрив също се сгромоляса върху борещите се мъже.
Морис наблюдаваше положението от чешмата и видя, че гасенето на горящите дъски сред блъсканицата от стрелящи, крещящи, борещи се и политащи към земята мъже беше невъзможно. Дългото копие беше на същото мнение и затова двамата се наведоха над Хенри, който все още лежеше на земята край чешмата. Убедиха се, че е още жив; изглежда, секирата го бе улучила с плоската си страна.
През въздуха свистяха пушечни и револверни гърмежи и Морис и Дългото копие се хвърлиха на земята. Чуха силния глас на Джо, който долетя през адския шум и трясък, и чуха втори, заповеден глас, глас на индианец.
— Тасунка-витко! — извика Дългото копие в ухото на художника. — Той иска да залови Хари, мъртъв или жив? Предизвиква го да излезе на бой с него и подканва своите бойци да убият или да заловят Хари. После бойците на дакота ще се оттеглят. Планът им за нападение се е провалил.
Никой не използува повече бойната свирка. Бойците на дакота бяха разбрали хитростта, чиято жертва бяха станали.
Междувременно борещите се бяха сграбили горящите дъски, за да ги използуват като оръжие един срещу друг. От това пламъците постепенно загаснаха. Джо извика на хората си да се хвърлят в атака, Тасунка-витко даде заповед за отстъпление.