— Глупаво момче! Впрочем аз не виждам никакви горящи факли.
— Човекът с факлите отиде при локомотива и ги изгаси там.
— А, той сигурно е искал да се качи по пътя! Подходящ начин, няма що! Наистина „див запад“. Но това означава, че веднага ще тръгнем отново.
Не тръгнаха обаче.
— Джордж, ние трябва да разберем какво става!
— Но ти какво искаш? Влаковият персонал е длъжен да ни уведоми!
Чу се неспокойният шепот на много пътници.
После през вагона минаха двама влакови служители и обясниха, че няма и най-малък повод за безпокойство. Огромно стадо бизони прекосявало линията. За жалост влакът трябвало да изчака, докато минат животните. Повечето от пътниците приеха това съобщение със стоическо спокойствие и отново заеха удобно място, за да могат да изчакат колкото се може по-спокойно да мине времето.
Господин Финли обаче, който се чувствуваше много виден и преуспяващ търговец, възприе поведението на бизоните и отстъплението на „Юниън Пасифик“, в която той също имаше акции, като своего рода лична обида.
— Та това е… та това е… аз вече наистина не мога да намеря думи! — нахвърли се той върху представителя на влаковия персонал. — Защо не продължите? Та пред кого носите отговорност, ако смачкате някой бизон? Или мислите и вие да вървите на лов за бизони? Аз нямам думи повече! Нямам нито час свободно време! Та кои са тука добичетата, бизоните или ние?
— Бизоните, сър.
Влаковите служители вече бяха опознали господин Финли по време на дългото пътуване. Първоначално той им действуваше като същински призрак, после решиха да се справят с него със спокойно държане.
— Ще разрешите ли, сър, да ви покажа стадото?
— Нямам намерение да слизам от влака!
— То не е наложително. Предлагам ви своя далекоглед.
— Такива шеги можете да си правите с моя син, но не и с мене!
Дъглас веднага се възползува от възможността.
— Моля ви се! — Той пое далекогледа и се остави да му покажат посоката. Скоро откри стадото. — Тате! Мамо! Тате! Мамо! Чудесно! Всичко е черно, всичко гъмжи от бизони, сякаш са мравки в мравуняк! Не можем ли да се приближим с влака още малко към тях?
— Именно това ни предупредиха да не правим. Попаднем ли сред бизоните, вече няма мърдане ни напред, ни назад!
— Бихте ли ме уведомили — намеси се грубо господин Финли — за какво бе построена „Юниън Пасифик“? За да служи за наблюдателен пункт сред някакъв резерват или за железопътна линия?
— През лятото Бъфало Бил ще дойде и тук, сър и бизоните ще изчезнат и от тези краища. Сега ние наистина спираме за последен път!
— Слабо успокоение, драги мой. Дали ние сме последните, които остават насред път, или сме предпоследните, така или иначе, сега сме заседнали! Но машината остава под пара, нали?
— Естествено. Тия дакота…
— Кой?
— Искам да кажа…
— Какво искате да кажете?
— Всъщност нищо.
— Вие казахте „дакота“! — напомни Дъглас.
— Ах, да. Тия дакота обичат да ходят на лов за бизони.
— И ние сме чували това. Може би, ако това им се стори удобно, те ще се нахвърлят и върху нашия влак?
— Не е наложително да стане така, господине…
Ана Финли се закашля силно.
— Имаме ли връзка със станцията?
— Още не.
— А кой беше тоя, който ни спря?
— Един пратеник от станцията.
— Тъй, тъй. Ако все пак ни разрешат да продължим пътя си през тази година, съобщете го чрез вестника! — Господин Финли се намести в своя ъгъл край прозореца с намерение отново да заспи. — И още нещо! — настави той преди това. — Нима не можете да намерите неколцина души, да речем, от станцията или от влаковия персонал, или сред пътниците, които да изстрелят няколко патрона срещу това стадо бизони и да го хвърлят в бяг?
Влаковият служител се почувствува неловко. Междувременно колегата му беше задоволил със сведенията си всички останали пътници и тъкмо се връщаше.
Изведнъж обаче се разнесоха възбудени гласове, чийто смисъл господин Финли разбра едва когато и Дъглас извика:
— Огън на източния хоризонт! Това сигурно е лагерът на станцията!
Госпожа Финли изстена и отново се закашля, без никой да й обърне внимание.
— В такъв случай се налага да организираме защитата на влака от всички пътници, които притежават оръжие! — Двамата влакови служители се спогледаха и после насочиха заедно погледи към господин Финли.
— Господа, аз не съм нито трапер, нито ловец на дивеч за кожи! Пък и минавам четиридесетте! Намерете си други стрелци! Истински скандал е това, че не можете дори да гарантирате личната безопасност на пътниците си! Истински скандал! Дъглас, махни се веднага от прозореца! Така! Ана и Дъглас, легнете на седалките. Аз обаче няма да се дам така лесно! Къде е този пратеник на станцията, който ни спря, тоя мъж с факлите?! Той сигурно знае нещо повече от това, че стадо бизони ни е препречило пътя!