— Какво има? — попита вцепенен Морис от леглото си.
Той беше скръстил ръце под тила и беше издал главата си напред. Очите му гледаха широко отворени.
— Знаете ли какво значи „линчуване“?
Морис се изплаши още повече.
— Заплашва ли те някой?
— Това не е важно. Но те искат да линчуват наш сиукс. — Индианката шепнеше.
— Какъв сиукс? — Морис също говореше тихо. — Да не би моя бял брат Дългото копие?
Индианката поклати глава.
— Не Дълго копие.
— А кого тогава?
— Харка.
— Хари? — Художникът си спомни отново с ужас своя разговор с Бил Петльобореца. — Къде е Джо Браун?
— Отиде при влака. Още не се е върнал!
— Това е лошо. И кой издаде паролата за линчуване?
— Бил Петльобореца. Но вече всички така мислят. Шефът Тейлър II казва линчуване правилно, и Вики казва линчуване добре. Всички пият и казват линч за Хари! Варят цяла бъчва катран, искат да го намажат с врящ катран, за да му изгори кожата и месото, и да го полепят с пера и да го гонят, докато падне и умре.
— Каква ужасяваща лудост! Трябва да се предупреди Харка! Никой ли не го е виждал отново?
— Не. Но конят е тук. Дакота ще се върне при свой кон.
— Ако е още жив. Дълго копие, какво ще правим? Ти знаеш какво извика Тасунка-витко! Само това е достатъчно, за да докаже, че Харка не ни е предал!
Индианката от племето семиноли поклати глава.
— Това няма да бъде съд, бели човек. Това е линчуване! Никой не пита, никой не отговаря. Всички крещят, всички искат да убиват. Не се чува никаква разумна дума!
— Дълго копие, какво ще правим? Трябва да предупредим Хари, ако е още жив… и ако не е станал пленник на дакота. Къде е Матотаупа?
— Не се е върнал още от влака.
— Не можем ли да мобилизираме мъжете, които Хари бе подбрал за боя? Те познават условията тук и сигурно са приятели на Хари.
— Те са при влака.
— Всички свестни хора са при влака! Но ние трябва да действуваме бързо, преди Хари да попадне в ръцете на убийците. Какво можем да направим?
Индианецът чейен гледаше втренчено пред себе си. Най-сетне каза:
— Ще напиша едно писмо върху кожа и ще подгоня заедно с него сивия жребец към прерията. Ако Харка изобщо се върне, той ще намери коня и писмото.
— Това е изход.
— Само че Бил пази мустанга — каза индианката, — а и мустанг куца. Харка го е гонил прекалено много, за да дойде да предупреди белите мъже навреме.
Морис почувствува огорчението и омразата в думите на жената.
— Е… сега вече знаете всичко — каза сурово тя. — Оставям ви тук тази завивка от бизонска кожа; това е завивката на Харка. Оставям ви този лък. Това е лъкът на Харка. Оставям ви тези орлови пера. Те са орловите пера на Харка. Оставям ви този украсен с раковини колан за Харка; това е колан от шатрата на вожда Оцеола, на когото белите мъже изневериха и го оставиха да умре. Харка ще разбере съобщението. Оставям ви всичко тук.
Жената се наведе и бутна нещата под леглото на Хенри. Когато подреди всичко там, тя се изправи и застана открито пред двамата мъже. Морис избягваше погледа, насочен срещу него от обезобразеното лице. Гледаше ръцете на жената — обикновени, честни ръце.
Индианката отиде към вратата и в миг изчезна от помещението тихо, както беше дошла.
Малко след това Дългото копие се изправи.
— Ще се огледам навън.
Докато той се бавеше навън, художникът чуваше надигащия се и заглъхващ див шум.
Когато се върна, индианецът седна на ръба на леглото на Хенри, сложи ръце върху коленете си и остана с наведена глава.
— Какво има, Дълго копие?
— Положението е лошо, мой бели братко Прелетната птица Сръчната ръка Тайнствения жезъл! Конят на Харка куца и така е обграден от всички страни, че никой не може да го подкара, без да го застрелят. Всички тичат наоколо въоръжени и искат да линчуват Хари. Тук, в лагера, той е загубен. Разрушили са шатрата му. Искали да линчуват индианката от племето семиноли, но тя била погълнала отрова. Един от мъжете излял врелия катран върху трупа й… Аз отивам сега пред станцията, сякаш излизам на дежурство. Може би Хари ще ме забележи или аз ще го видя, когато се връща, и ще мога да го предупредя.