Болките му вече бяха понамалели и движенията му отново бяха станали по-свободни. Той не сънуваше вече мечката, а следващата си ловка плячка. Орелът не се беше показвал вече край бивака. От по-раншните наблюдения на местните бойци Харка разбра, че сигурно птицата бе направила гнездото си доста на север и само от време на време, когато излизаше на лов, се спускаше толкова на юг, та обитателите на бивака все пак можеха да я видят да се носи над главите им. Харка, който освен родния си език бе изучил вече и езика на племето сиксикау и на белите мъже и по този начин имаше опит в изучаването на чужди езици, бе запомнил още от първите дни някои по-главни думи на абсарока и скоро дотолкова се приспособи, че можеше вече да се разбира чрез отделни думи и знаци доста лесно със своите домакини. Той уговори двамата млади абсарока, които първи бяха дошли да го посетят в шатрата и след това излизаха заедно с него на няколко разузнавателни обхода, да се съгласят да отидат заедно на лов за орела.
Нямаха нужда от много приготовления. Харка не смяташе да вземе коня си, тъй като нямаше да може да го използува в планината. Малко сушено месо и малко тютюн бяха достатъчни за из път. Тримата решиха да не вземат и завивките си, защото времето вече се бе затоплило. Харка, който всякога бе използувал лъка си при своите излизания за дребен лов, сега смяташе да го остави в шатрата и да вземе със себе си само пушката. Тримата запалени ловци, от които никой нямаше повече от двадесет и три години, се нахраниха богато вечерта преди тръгването, изкъпаха се и натъркаха телата си с меча мас, после рано легнаха да спят, тъй като смятаха да тръгнат преди полунощ. Нощното небе блещукаше с чудното си великолепие над планини и долини, над гори и води, когато тримата млади мъже изскочиха от шатрите и се срещнаха на поляната сред бивака. Конете им се раздвижиха леко, също и отпочиналият си вече пъстър кон на Харка. Едно куче зави като вълк. Потокът ромонеше.
Тримата поеха в дълъг бяг край потока, после нагоре през гората. Когато теренът стана по-стръмен, те трябваше да понамалят темпото, но продължиха да бягат, с подгънати колене, с приведени напред тела, с широки крачки. Макар че пролетните нощи по тези високи места бяха студени, от напрежението младите ловци се бяха сгорещили. Не бягаха по утъпкан път. На известно разстояние използуваха дивечови пътеки, после трябваше сами да си пробиват път през нискостеблената иглолистна гора и ниските храсти. Единият от двамата абсарока тичаше напред. Харка беше в средата. Като първа цел си поставиха да достигнат един висок връх, от който щеше да им се открие широка гледка. Щом излязоха от гората, нощният вятър засвири около голите им над кръста тела и изсуши потта им. Дребни камъчета се търкаляха под краката им и те трябваше да тичат бързо като диви кози, ако не искаха на всяка трета крачка да се смъкнат две надолу. Най-после изминаха тази трудна стръмнина и стигнаха до по-твърда почва. Откъм северната и източната си страна върхът беше силно насечен, на юг и на запад обаче заоблен. Тичащият пръв абсарока избра западната страна за по-нататъшното изкачване. Вятърът вееше ледено студен и кожата на тримата млади мъже се сви от студ, докато в телата им пулсираше предизвиканата от движенията топлина.
Когато след няколкочасово изкачване достигнаха върха, светлината на звездите тъкмо избледня. Вятърът се развихри в буря и така силно шибаше ловците, че те предпочетоха да легнат на земята. Погледите им видяха събуждането на далечината в утрото. Слънцето изскочи на изток, далече зад безбрежната прерия, простряла се в подножието на планинската верига. Върховете блестяха като злато, под светлината багрите разпръскваха чудната си прелест. Едно възвишение се издигаше до друго, отделени от вятъра и водите, но все така извисяващи се стръмно и смело нагоре към първите лъчи на утринното слънце. Гори и долини се разливаха като зелено море. Шумоленето на вятъра в боровите иглички и короните на дърветата достигаше чак горе до големите височини. Грачеха врани; един ястреб се носеше над гората, без да се издига по-нависоко от върха, където лежаха и дебнеха тримата млади ловци.
Те също имаха силни очи, силни като на птица. Слънчевите лъчи грееха гърбовете им. След като нощният хлад бе изчезнал, сега на калените мъже беше приятно да лежат тук горе на върха.