Прътовете на шатрата на вожда вече бяха забити и завързани за върховете. Трите жени окачиха тежките кожени чергила и ги завързаха с върви за забитите в земята колчета, така че вятърът да не може да събори шатрата. Сега Ситопанаки се отправи към гората, за да събере дърва. Слънцето вече се беше скрило зад върховете. Между дърветата беше хладно и сенчесто. Младата жена, Подигравчийката, придружи девойката. Тя също трябваше да набави дърва за своята шатра. Двете изтичаха към средата на горичката, където беше изворът, и срещнаха там Силен като елен, който бе отвел червеникавия си кон на най-сочните и хранителни билки. Подигравчийката забеляза, че брат и сестра имаха да си кажат нещо, и затова се оттегли малко встрани. Наоколо имаше достатъчно дърва, които тя можеше да събере.
Над извора сред полянката все още надничаше вечерното небе, по което вече избледняваха последните червеникави ивици облаци на тъмносиния фон. Водата блестеше. Навън сред прерията завиха два койота. Силен като елен се ослуша, сякаш този вой му напомни друга една вечер, която той бе преживял на края на тази горичка преди седем години.
— Лятото дойде — каза Силен като елен тихо на сестра си, докато в гората събирачките на дърва стъпкваха от време на време някой изсъхнал клон и той изпращяваше, — лятото дойде, дните станаха по-дълги от нощите, тревата скоро отново ще стане жилава и младите бизони ще пораснат. Преди лятото да наклони към края си, аз ще бъда вече боец. Заклинателят иска да попита духовете и после ще ми определи деня. А моята сестра Ситопанаки ще последва ли скоро някой от нашите млади бойци в шатрата му?
— Защо, братко, ти смяташ ли да доведеш в нашата шатра някоя от нашите девойки, щом те приемат за боец?
— Няма да бързам толкова; не смятам да сторя това, преди да навърша двадесет и две или двадесет и три лета.
— Дотогава нашата майка ще може да ме използува като помощничка в шатрата.
Силен като елен се усмихна, без Ситопанаки да може да забележи това в сгъстяващия се мрак, но тя долови усмивката от гласа му, когато той отговори:
— Да, така е. Тя ще има полза от теб в работата. Значи, ти не обичаш никой от нашите бойци? И Нощния бродник ли, сина на Мъдрата змия, който ден и нощ мисли за тебе?
— Аз съм още достатъчно млада и мога да изчакам, за да се влюбя сама.
Върхарите на дърветата започнаха да се свеждат под напора на лекия вятър. Койотите замлъкнаха, защото се страхуваха от кучетата. На полянката край извора, защитен от дърветата, все още трептеше топлият въздух на летния ден.
— Може би моят кръвен брат Харка ще се върне в нашите шатри, преди да свърши лятото — каза Силен като елен. — Той смяташе да се върне, за да издържи при нас изпита за боец. Ако е още жив, той ще дойде някой ден при нас.
— Някой ден, да. Аз всяка сутрин гледам към прерията и всяка вечер към гората, както и ти, братко мой Силен като елен. Но Твърдокаменния Харка Ловеца на бизони все още не идва.
— Ще го чакаме още.
Червеният кон вдигна глава. Искаше да се върне за през нощта сред конското стадо. Силен като елен отстъпи пред желанието на животното и го отведе.
Подигравчийката излезе между дърветата и отново се присъедини към Ситопанаки. Даде й от своя наръч дърва. Двете изтичаха бързо към шатрите, където вече ги очакваха.
Шатрите бяха разположени на източния край на горичката, Ситопанаки и Подигравчийката се сбогуваха, всяка се пъхна в своята шатра.
Дъщерята на вожда накладе огън в малкото огнище в средата на шатрата, което майка й вече бе приготвила. Дърветата бяха сухи; разгоряха се и веднага запукаха; Ситопанаки набоде на шиша месото за баща си. Майка й и баба й вече се бяха оттеглили в дъното. Там си играеше и по-малкото братче, дошло на този свят преди три години.
След като вождът Горящата вода изяде печеното бутче, се нахраниха и жените заедно с детето, а накрая в шатрата влезе Силен като елен и също получи вечерята си. Той не беше вече дете, ала не беше още и боец. Междинното му положение даваше отпечатъка си върху всичко.
Откъм гората се разнесе простичката мелодия на нечия флейта. Обитателите на шатрата знаеха, че това беше синът на Мъдрата змия, който свиреше своята любовна песен за Ситопанаки, и майката наблюдаваше тайно момичето. Ситопанаки обаче сви презрително устни и каза: