— За младите мъже е по-добре да мислят как да вървят на лов за лосове и сиви мечки, отколкото да свирят всяка вечер на флейта! — И тя си легна върху нощната постеля и засънува онова, което можеше да довери единствено на своя брат.
Следващите дни преминаха за обитателите на бивака спокойно и радостно.
Една заран Ситопанаки бе отишла при изгрев слънце заедно с Подигравчийката на извора за вода, както правеха двете всеки ден. Росата още блестеше по тревичките. Капчиците преливаха във всички цветове на дъгата, когато слънчевите лъчи се разляха над полянката. От нощта още беше доста студено. Ситопанаки и Подигравчийката напълниха кожените мехове с вода. Те бяха първите станали от бивака. Край Ситопанаки топуркаше малкото й братче и се опитваше да лови пеперуди, които се бяха оживили от изгрялото слънце.
Под дърветата стоеше млад човек и гледаше двете приятелки. Той беше строен и силен. Ситопанаки и Подигравчийката веднага го познаха. Това беше Нощния бродник, синът на Мъдрата змия. Той беше около двадесет и две годишен, приет вече преди четири години сред редовете на бойците. Подигравчийката сякаш бе обладана от старата си подигравчийска страст, защото младият боец, който стоеше сред високите дървета, наистина беше прекалено много влюбен и не оставяше нито ден да мине, без да се изпречи на пътя на Ситопанаки. Дъщерята на вожда не му обръщаше внимание; не може да се каже обаче, че го избягваше. Тя мина заедно с Подигравчийката край младия човек, сякаш той беше дърво. Чу как подиграният тръгна подире й. Когато двете приятелки стигнаха отново края на гората и вече можеха да погледнат над прерията, цялата безбрежна шир бе изпълнена с утринна мараня и слънчева светлина. Кучешкото стадо беше неспокойно. Няколко здрави и смели животни изтичаха навън сред прерията. Девойките скоро разбраха повода за това държане.
През тревната степ тъкмо се приближаваше към бивака един самотен ездач. Ритмичните удари на сърцето на Ситопанаки секнаха. Стори й се, сякаш сърцето й се сви и после така отскочи, че се удари силно о ребрата. Тя сведе глава и без да се сбогува любезно, както друг път, с Подигравчийката, изтича бързо в шатрата на вожда. Подигравчийката обаче се беше спряла и гледаше ездача сред прерията. Забеляза, че Нощния бродник стоеше до нея и също бе насочил поглед натам.
Ездачът вече можеше да се различи. Той яздеше пъстър кон, на гърба на който бе превързана кожена завивка.
Нощният бродник, който бе познал ездача, се извърна тихо да си върви.
Сега от шатрите се стрелна Силен като елен на своя червен кон да посрещне пристигащия. Приближаващият се ездач също подкара коня си в галоп. Двамата се срещнаха, дръпнаха конете си на задните крака и се поздравиха с отворена ръка и весели викове.
После те подкараха бързо конете към шатрите и ги спряха пред дома на вожда. Чергилата бяха вдигнати. Горящата вода стоеше пред входа на шатрата. Двамата млади мъже скочиха от конете и вождът поздрави завърналия се гост сериозно и с достойнство.
От мястото си Подигравчийката можеше да вижда какво става вътре в шатрата на вожда и тя остана още малко там с кожения мях в ръка. Нощния бродник също се беше спрял десетина крачки по-назад и гледаше към шатрата. Там гостът остави пушката си и, изглежда, веднага го поканиха да остане в шатрата. Той отведе пъстрия си жребец към стадото, като мина край Подигравчийката, а след това и край Нощния бродник. Младата жена запечата в съзнанието си всяка подробност от неговата външност. Той беше по-висок и по-мускулест от Нощния бродник. Носеше на врата си огърлица от мечи нокти и зъби, а по ръбовете на високите му гамаши бяха зашити кичури коса от победените от него врагове. Изглеждаше по-възрастен от двадесет и две годишния Нощен бродник, макар че бе преживял по-малко лета от него.
За Подигравчийката беше време да внесе водата в шатрата и да се погрижи за малкото си синче. Тя хвърли последен поглед отсреща към Ситопанаки в шатрата на вожда. Девойката бе донесла водата на майка си и сега подреждаше завивките в шатрата с резки и несръчни движения, каквито никой досега не бе виждал у Ситопанаки. Тя приличаше на вцепенена от страх или от радост, която полага усилия, за да се движи.
Подигравчийката взе пеленачето си от люлката, за да му даде да пие, после започна да вари месо за мъжа си, което му се услади много. За себе си тя приготви една прерийна кокошка и яде също така с апетит. При това мислите й работеха през всичкото време.
В шатрата на вожда обаче радостта на сина Силен като елен от завръщането на кръвния му брат блестеше с не по малка сила и не по-малко топлота от утринното слънце. Тя сякаш оживяваше всичко и разпръскваше стеснението. Вождът Горящата вода се усмихваше. Жена му извади най-крехкото парче от рибиците на един женски бизон от месните запаси на шатрата, за да го набоде на шиша за закуска на гостенина. Когато Ситопанаки подреди паниците, движенията й отново бяха станали гъвкави и леки.