На завърналия се Харка закуската се услади много.
Когато свършиха яденето, гостът беше сит и с това бе изразена първата проява на гостоприемство, дойде ред на вожда и господар на шатрата Горящата вода да вземе пръв думата. Той заговори:
— Твърдокаменни Харка Убиец на вълци Ловец на бизони, сине на Матотаупа! Ти се върна в нашите шатри! През летата и зимите, когато беше далеч оттук, ти си победил много врагове и си убил голямата сива мечка. Победните трофеи, които носиш, ни говорят за това. Ти си се бил като боец. Стана ли вече боец?
Гостът отговори също така бавно и сериозно, както бе говорил вождът:
— Още не съм станал боец. Моят нож, стрелите и куршумите ми победиха много врагове и техните скалпове ми принадлежат. Голямата сива мечка бе убита от мой куршум и от моя нож. Но за да бъда приет за боец, не са достатъчни само победите ми в бой и по време на лов, а мъжът, който иска да му присъдят тази чест, трябва според обичаите и нравите, в които съм възпитан аз, най-напред да опознае себе си сред самота. Духовете трябва да му говорят насън и да му назоват неговото бъдещо име и неговия дух-закрилник. Един бъдещ боец трябва да докаже, че може да понася глад и жажда и че умее да се владее. Възможно е Великото тайнство или Великото слънце да поискат да приемат от него и някоя по-особена жертва.
— Твърдокаменни Харка Убиец на вълци, готов ли си да се отделиш в самота, за да научиш своето име и ако Великото тайнство е съгласно да приеме това, да принесеш и особена жертва?
— Да, готов съм.
— Тогава аз ще говоря днес, когато слънцето залезе, с нашия заклинател и ще го попитам дали е съгласен да остави теб Твърдокаменния Харка заедно с моя син Силен като елен да минете през всички изпитания, докато станете бойци. Жив ли е баща ти още?
— Жив е.
— Готов ли е той също да се върне при нас?
В бузите на Харка нахлу кръвта, раздвижена от възбудата и учестеното туптене на сърцето му.
— Горяща вода — каза той, — боецът на име Мъдрата змия и твоят син Силен като елен сигурно вече са ти казали защо Матотаупа и аз като негов син напуснахме вашите гостоприемни шатри. Ти ме питаш сега дали моят баща би се върнал при вас. Не дойдоха ли белите мъже да искат от вас или от главните вождове на сиксикау да ни предадете на тях, защото моят баща уби в Минеаполис злия койот на име Елис?
— Белите мъже никога не са ни питали за баща ти или за тебе. Вече минаха шест зими и пет лета, откакто твоят баща си отиде оттук. След като белите мъже в продължение на толкова време, нито в мраз, нито в сняг, нито пък в жега или суша, нито през времето на буйните треви, нито през времето на увяхващите листа, не дойдоха да питат нито за твоя баща, нито за тебе, то те — така мисля аз — и занапред няма да ви търсят. Аз не мога да разреша този въпрос сам. Но веднага след като ти издържиш на изпитанията и те приемем за боец, аз ще отида с коня си при нашите главни вождове и ще се допитам до тях дали и те мислят като мен и са съгласни, ако нашият Съвет на старейшините реши, да приемем баща ти и теб в нашето племе.
— А Шарлеман? — попита Твърдокаменния Харка. Той успя да изрече само това име, толкова силно го бе разтърсило вълнението от онова, което току-що бе чул. — Шарлеман ми каза, че белите искали да ме приберат като „син на убиец“ в своите възпитателни затвори.
— Белият мъж на име Шарлеман е лъжец. Ние го проследихме, когато Мъдрата змия ми разказа, че ти си тръгнал сам на път. Много по-добре щеше да бъде, ако баща ти и ти не бяхте действували толкова бързо и без нашия съвет! Мъжете сиксикау не обичат да говорят големи приказки, но те обмислят всичко основно и човек може да им се довери. Ние успяхме с помощта на един много мъдър скаут на белите мъже, когото наричат Шеф дьо Лу, да уличим Шарлеман в лъжа.
Харка се замисли за миг.
— Аз никога досега не съм чувал името Шеф дьо Лу — каза със сигурност той.
— Възможно е в южните прерии другояче да назовават Шеф дьо Лу. Сред белите мъже той носи името Тобиас.
— Тобиас? Да. Моят баща беше отвел заедно с него неколцина бели мъже след пясъчната буря сред пустинната прерия до реката и блокхауса на Беззъбия Бен.
— Изглежда, че Шеф дьо Лу не си спомняше това, защото сметна, че не ви познава.