— Моят баща не беше назовал пред него истинското си име.
— Тогава всичко е ясно… Съгласен ли си да постъпим така, както ти предложих?
— Да. Ако заклинателят ми разреши да се подложа при вас на изпитанията, за да бъда приет за боец, и ако ти, вожде Горяща вода, получиш разрешението на главните вождове на сиксикау моят баща и аз да бъдем приети във вашето племе, то аз ще се върна обратно при баща си и ще му съобщя всичко това. Сега баща ми е съгледвач на служба при белите мъже сред прериите по горното течение на Плат.
Вождът Горящата вода отпусна леко ъглите на устните си надолу, може би несъзнателно, но не каза нито дума на учудване или неодобрение. Не попита също така дали Матотаупа беше успял да си отмъсти на Тасунка-витко. Вождът на сиксикау сигурно не можеше да не знае, че Тасунка е жив още и тъй като Харка не подхвана този въпрос, вождът на черните ходила беше достатъчно тактичен и любезен, за да не попита нищо.
След като разговорът между вожда Горящата вода и неговия гост бе приключен по този начин, сега Силен като елен заговори, за да изложи своето предложение.
— Харка Убиец на вълци — извика той, — ти дойде тъкмо навреме! Проследих през последните няколко дни следата на един лос! Той е юначага й искам да го убия! Движи се из същите гори, към планинските склонове, където двамата с тебе бяхме убили рисовете като момчета! Ще дойдеш ли с мен?
Харка погледна въпросително вожда.
— Няма защо да не можеш да отидеш с моя син на лов за лоса — реши Горящата вода. — Заклинателят ще говори с духовете и ще ни съобщи решението си най-малко след три дни.
— Тогава ние вече ще сме убили звяра! — обади се Силен като елен. — Ще дойдеш ли с мене, Харка Убиец на вълци?
— Да, ще дойда!
— Искаш ли и ти копие?
— За лова на лоса, да!…
Харка си избра от оръжията на, вожда едно здраво копие. За стрелба щеше да вземе само лъка си. Пушката смяташе да остави в шатрата.
Ситопанаки вече беше приготвила заедно с майка си храната за из път на двамата ловци и я подаде на брат си и неговия приятел. При това тя се усмихна леко и съвсем открито. Ситопанаки не беше хубава, но стройна и хармонично развита, с някаква твърда нежност и сигурност в движенията и чувствата, които действуваха като ритъм и мелодия и заради които бе получила името „Чиито крака пеят, когато пристъпва“.
Когато двамата млади мъже излязоха от шатрата, Силен като елен се спря още веднъж.
— Я гледай! — каза той на Харка.
Една черна кучка с дълги косми, наподобяваща по големина и вид голям прериен вълк, донесе в муцуната си едно малко кученце и го остави пред входа на шатрата на вожда. После веднага изтича встрани и бързо се върна с второ кученце в уста. Заедно със своите малки тя легна пред шатрата на вожда и замига доверчиво към Силен като елен.
Синът на вожда се усмихна.
— Тя е нашето най-добро куче — обясни той на Харка, — готова е да влезе в бой с всеки голям вълк. Да се надяваме, че двамата синове, които ни донесе тук, ще приличат на майка си!… Хайде сега — заговори той на кучката, — остани тук и чакай, докато донесем лоса! Тогава ще има и за тебе ядене и ще можеш обилно да кърмиш малките си!
Харка пое едното от кученцата в ръка; кучката го наблюдаваше зорко.
— Не би било лошо — каза Харка, — да има човек едно такова куче като придружител, когато язди сам през прерията.
— Нека тогава тя да отгледа за теб едното си кученце, Харка Убиец на вълци! Другото ще оставя да свикне с мен.
Двамата млади мъже се приближиха към конете. Силен като елен предложи на кръвния си брат да си избере за лова един добър мустанг от стадото на вожда. Харка направи това с удоволствие и двамата потеглиха с конете.
Много обитатели на бивака бяха излезли от шатрите и проследиха с поглед заминаващите. За лосове, тези силни, бързи и опасни за човека животни, се ходеше на лов главно през зимата, когато краката им затъваха в снега, а ловците можеха да използуват снежните си обувки. Или пък ловците ги подмамваха по време на любовния период, като имитираха тяхното брехтене. Харка и Силен като елен не можеха да се възползуват сега от тези предимства и за това тяхното намерение се струваше на всички обитатели на бивака много смело и с несигурен успех. Двамата млади мъже яздеха бързо.
Към обяд откриха следата, за която бе говорил Силен като елен. Лосът се бе изкачил в бърз бяг в планинската гора и двамата ловци подкараха по-бързо конете си. Стигнаха до един горски поток, чиито води бяха отнесли пръстта и си бяха издълбали корито чак до скалата. Прозрачните му вълни се спускаха с плисък по прагове надолу. Ездачите достигнаха мястото, където се бяха спрели като деца да почиват и да се изкъпят и където тогава ги бе изненадал лосът и през нощта бяха влезли в бой с рисовете. Не беше необходимо да останат за почивка тук, но беше много привлекателно. Двамата слязоха от конете, оставиха мустангите близо до потока и се наведоха, за да може водата, която се спускаше над излъсканите скали като бляскащи воали, да пада по тила и гърба им. Като си спомниха за своите детски преживявания край този водопад, и двамата се разсмяха безшумно. Силен като елен направи няколко крачки край потока и хвана с ръце две пъстърви, които стояха под надвесилия се над водата бряг. Накладе малък огън и изпече рибите и двамата ги изядоха не защото бяха гладни, а защото им беше приятно да се порадват изцяло на този миг.