Харка беше съгласен. Доведе конете и се настаниха за нощувка на края на гората. Ловците нямаха нужда да ядат и пият отново. Харка запуши. Бе навикнал през последните години към пушенето повече, отколкото другарят му.
Междувременно съвсем се беше стъмнило. Над тресавището бе легнала слабата светлина от луната и звездите. В гората беше тъмно. Бухали и прилепи излязоха от скривалищата си и започнаха да писукат и да викат. Двамата почиващи си ловци бяха избрали мястото си така, че да не може да ги изненада нито вълк, нито рис. Още не се бяха изморили достатъчно, за да легнат да спят. Първият час на нощта беше приятно време за разговор.
— Новият ти червен мустанг е прекрасно животно — поде Харка.
— Изглежда, мой кръвни братко, мисълта за мустанга непрекъснато се върти в главата ти? Какво стана с твоя сив жребец?
— Застрелях го.
Силен като елен почувствува, че не бива да разпитва повече за това.
— И сега — продължи той в друга насока, — сега ти мислиш само за Омагьосания кон?
— Да.
— Така. Аз мисля, Харка, че мога да ти разкажа историята на този кон. Единствени мъжете на нашия бивак я знаят.
— Говори!
— Всичко започна оттам, че ние имахме нужда от нови мустанги през пролетта на миналата година. Нашите съгледвачи, към които се числях и аз, надушихме стадо мустанги, които се бяха приближили след топенето на снеговете към нас на север. Беше гордо стадо, сред него имаше много здрави и красиви животни. Нашите мъже се разделиха на две групи. Половината от нас отидоха под водачеството на Мъдрата змия в гората, за да построят на подходящо място един корал — висока ограда от здрави дървесни стволове. Другата половина, към която се числях и аз, преследвахме стадото, но не като враждебни ловци, а като на игра. Когато мустангите се спираха да почиват, да пасат и да играят, ние също се впускахме в ездачески игри. Мустангите ни гледаха любопитно и свикнаха с това, че ние се придвижваме подир тях.
Така, внимателно и без да събудим недоверието на водачите на стадото, ние съпровождахме дни наред чардата. Най-после се приближихме заедно с тях до корала. Сега вече започнахме да насочваме стадото. Животните не се отнасяха към нас като към врагове, но и не искаха да ни допускат много близо до себе си. Избягваха ни и ние се възползувахме от това, за да ги изтикаме по посока на корала. Нали знаеш как ние правим коралите? Заграденото място има широк вход като разтворена паст. Входът се стеснява; през тесния отвор конете нахлуват в широкия кръг, заобиколен от високата ограда. Щом мустангите влязат вътре, ние затваряме изхода на тясното място и го подпираме със здрави подпори. Така и тогава ние успяхме да насочим стадото към корала. Наблюдавахме все по-внимателно всяко отделно животно и всеки от нас мислено подбираше конете, които искаше да вземе за себе си. Вечерта край огъня, който запалихме сред гората, разговаряхме за това. Говорехме и за водещия мустанг на стадото, като изказахме опасения дали той изобщо би се оставил да бъде опитомен. Беше прекрасно, несравняемо животно, кулест кон с тъмна грива и тъмна опашка. Никой друг жребец не можеше да се сравнява с него по сила, смелост и съобразителност. Признавам ти, че всяка нощ сънувах това животно. Най-после една вечер дойде моментът. Бяхме довели стадото близо до корала и ловът можеше да започне. Бойците ни подгониха стадото в полукръг със силни викове и то побягна по посока към корала, най-отпред водещият кон, кулестият жребец. Животните нахлуха във входа на корала. Аз самият бях сред онези, които трябваше да затворят корала, след като чардата влезеше вътре. Бях заобиколил с коня си предварително зад външната страна на оградата, бях завързал своя кон и се бях покатерил на тясното място върху оградата, за да мога веднага да скоча долу и да изтикам напред дебелите стволове. Това трябва да става много бързо. Наблюдавах от мястото си как чардата навлезе буйно в корала… — Силен като елен направи малка пауза. — Трябваше да видиш, Харка — продължи след малко той, — какво се случи сега. На мястото, където оградата се стесняваше, водещият кулест кон разбра, че влиза в клопка. Изправи се на задните си крака и искаше да спре буйния бяг на стадото си. Удряше с крака и хапеше другите жребци. Те обаче не желаеха повече да се подчиняват на водача си сред дивия галоп, изплашени от нашите викове. Сред конете настана борба, каквато аз не бях виждал никога през живота си. Но цялата чарда се притискаше напред и кулестият кон не можа да й противостои. Той бе натикан от собственото си стадо в кръга на корала. Преди това беше умъртвил с хапане три жребеца… Аз скочих и затворих заедно с други младежи входа на корала. Овързахме стволовете най-старателно. После се радвахме на успеха си. Междувременно беше станало нощ. Напалихме огньове около корала, разговаряхме и се смеехме.