— Дай да видя, Убиецо на вълци? — Силен като елен разглежда дълго космите, после ги върна на Харка. — Ти си прав. Това е бил той.
Харка прибра внимателно космите и продължи да оглежда местността. Следата на мустанга водеше нагоре по баира.
— Е? — попита младият сиксикау.
— Сега нямам време за него. Да тръгваме и да отнесем лоса в бивака. Утре твоят баща ще ми съобщи какво е решил заклинателят за мене.
— Добре е, дето мислиш така.
Двамата ловци побягнаха с големи скокове по склона надолу, в еднакво темпо, и им беше приятно да си припомнят своето първо непредвидено състезание като момчета, когато едновременно бяха стигнали до целта. Не искаха да одерат и изкормят лоса на място, а предпочетоха да свършат всичко това в бивака с помощта на жените. Натовариха животното, което тежеше колкото двама силни мъже, най-напред върху мустанга на Харка и той поведе коня си, докато Силен като елен подкара своя напред. По средата на деня се смениха и прехвърлиха товара върху другия кон. По този начин те се придвижваха много по-бавно, отколкото на идване и когато преследваха лоса, затова трябваше да пренощуват още един път. Към обяд на втория ден щастливите ловци пристигнаха в бивака.
Кучетата изтичаха насреща им и залаяха по убития звяр. Момчетата нададоха весели възгласи. Мъжете стояха пред шатрите доволни. Жените и девойките се струпаха на групички и се възхищаваха от голямата плячка и от ловците. Когато двамата млади ловци хвърлиха лоса на земята пред шатрата на вожда, те веднага се заеха да го одерат с широките, специални за това ножове. Това беше тежка мъжка работа. Ситопанаки и майка й разделиха плячката и черната кучка погълна лакомо вътрешностите. Двете й малки кученца, които вече бяха пораснали с няколко дни, доста се бяха оживили.
Горящата вода и Тъмния дим дойдоха и разгледаха местата, където копията бяха улучили лоса. Сега те изказаха гласно мнението си:
— Всеки от вас двамата го е убил. Той принадлежи на двама ви по равно.
Двамата приятели решиха, че Силен като елен ще вземе рогата, а Твърдокаменния Харка — кожата. Когато той я остави на жените от шатрата, за да я ощавят, майката на Ситопанаки се усмихна и каза, че седемте кожи от седемте бизона, убити преди шест години — шест от Матотаупа и един от момчето Харка, — бяха вече добре обработени и той можеше да си ги получи. Четири от тях бяха ощавени без козината, а три с козината. Из един път Харка вече не беше беден мъж. Неговата постеля се състоеше от неговата и бащината ловна плячка. Той можеше да заръка да му ушият прекрасна нова зимна дреха и кожени мокасини, а разполагаше и с лосова кожа, от която можеше да си направи хубава празнична лятна дреха.
Вечерта първенците на племето, сред които и Мъдрата змия и Тъмния дим, се събраха в шатрата на вожда. Дойде и заклинателят. По време на вечерята бе спазен целият тържествен церемониал. Накрая дългата свещена лула премина от уста на уста и чак след това всеки боец запали собствената си лула. Съвещанието започна. Двамата млади мъже Силен като елен и Твърдокаменния Харка Убиец на вълци не взеха участие в него, но слушаха думите на съвещаващите се. Те седяха зад тях, както някога като момчета и като жените, но не заедно с тях, а отделени.
Заклинателят съобщи, че се е допитал до духовете. Техният отговор бил ясен и все същият и през трите дни. Твърдокаменния Харка Убиец на вълци Победител на мечки и Ловец на бизони, син на Матотаупа, биваше да стане боец. Според нравите и обичаите, в които беше възпитан, той щеше да се усамоти в продължение на три дни и три нощи, без да яде и да пие, и да разбере чрез сънищата си какъв щеше да бъде неговият закрилящ го знак и какво име щеше да носи занапред. Същото били казали духовете и за Силен като елен, сина на вожда Горящата вода. Двамата млади мъже щяха да издържат изпита си след четиринадесет дни и ако духовете бъдеха благосклонни към тях и им заговореха насън, те сами щяха да научат имената си.
Върху лицата на всички се изписа задоволство. Мъдрата змия обаче попита:
— Към кое племе ще се числи Твърдокаменния Харка като боец?
— И това ще ни съобщят духовете. — Заклинателят говореше с подчертано достойнство. — Може би дори още в съня на Твърдокаменния Харка.
Уважението, с което се ползуваше заклинателят, не допускаше никакво друго възражение. Сам той обаче отново заговори и съобщи по-нататък:
— Минаха много лета и зими, откакто мъж от нашия бивак бе приет за боец според обичаите на нашите отци чрез Танца на слънцето. Голямото слънце и Великото заклинание очакват отново жертвоприношение от нас. Когато Силен като елен и Твърдокаменния Харка Нощното око получат имената си като бойци, ще се допитам до духовете дали те бива да принесат жертвоприношението на слънцето.