Жребецът в тресавището
След като ловът на бизони бе приключен, вече сякаш нямаше никакви пречки Камък с рога да осъществи собствените си желания. Времето между последния голям лов и настъпването на зимата обикновено беше периодът, в който младите индиански бойци ставаха най-предприемчиви. Камък с рога обаче все още се двоумеше да предприеме онова, което така силно желаеше и което Планински гръм всеки ден очакваше. Неговото колебание привлече вниманието и на Горящата вода и една вечер, когато двамата млади бойци седяха край огъня в шатрата, вождът зададе въпроса:
— Какво смяташ да правиш до настъпването на зимата?
— Изчаквам решението на заклинателя дали ще определи един от нас двамата и кого точно да принесе жертвата на слънцето.
— Но ако заклинателят не заговори повече за това през настоящото лято?
— Аз ще трябва да отида и да намеря баща си Матотаупа и да му съобщя, че съм приет за боец, а също така и че белите мъже не са идвали да ни търсят при бойците на сиксикау.
— Друго нещо смяташ ли да правиш?
— След като свърша всичко, което се очаква от мен, ще се опитам да заловя кулестия кон.
— Първите ти две намерения са много важни. Ще говоря за тях със заклинателя.
На следващата вечер повикаха Камък с рога в шатрата на заклинателя. Той отиде там с известно смущение, тъй като решенията на заклинателите обикновено биваха категорични и той не знаеше дали решението щеше да съвпада с неговото желание, или не и какво щяха да му възложат.
Заклинателската шатра беше осветена от горящия по средата огън, когато младият боец влезе вътре. Заклинателят го покани да седне и го гледа дълго и пронизително, по-дълго и по-пронизително, отколкото бе приятно на младия човек. После заклинателят отвори уста и заговори:
— Камък с рога, ти криеш много неща от нас. Аз не те питам за нищо. Трябва да ти кажа обаче, че Великото слънце очаква твоето жертвоприношение. Тази година лятото вече мина, но ще дойде следващото и ние ще можем тогава да отпразнуваме жертвоприношението на слънцето. Бойната секира стои заровена в земята. Не мисля, че ще се наложи да я изровим през следващото лято. По-скоро ще пратим хабер на заклинателите и главните вождове на племената асинибоини и дакота, че ще принесем жертва на слънцето, и аз предполагам, че те ще дойдат, за да присъствуват на нашето празненство и да празнуват заедно с нас.
Кръвта бе нахлула в бузите на младия човек. Вождовете и заклинателите на двете племена, към които той принадлежеше по някакъв необичаен начин — поради рождението и избора си, — щяха да се обединят по време на тържеството в чест на жертвоприношението, което той щеше да принесе на Великото слънце.
— Готов ли си? — попита заклинателят.
— Готов съм.
— Тогава ще останеш при нас до деня, в който ние ще се съберем да празнуваме Танца на слънцето. Няма да забраня на твоя кръвен брат Планински гръм да вземе също участие в танца. Но той може да го стори по собствено желание, нека сам реши. Ще му съобщя това. — Чух думите ти.
С това младият боец беше освободен и се върна в шатрата на вожда, където разказа накъсо на Горящата вода за важното решение. Вождът изглеждаше много доволен от него.
През нощта след тази вечер се случи нещо, което никой не бе могъл да предвиди.
Всички вече бяха легнали да спят. Трите жени в шатрата на вожда, бабата, майката и дъщерята, се бяха унесли в сън, сгушени една до друга. Малкото момченце също спеше при тях. Вождът и двамата бойци си бяха разположили постелите по собствено желание. Камък с рога още от момче винаги бе предпочитал да спи близо до изхода на шатрата и не се беше отказал от този си навик. Така и тук той лежеше на своите завивки най-близо до изхода на шатрата. Вече беше късно през нощта и всички спяха дълбоко, тъй като разговорите край огнището се бяха проточили доста дълго. След Камък с рога бяха повикали и Планински гръм при заклинателя и когато се върна, той веднага разказа на своя кръвен брат, че иска да изпълни заедно с него Танца на слънцето. Решението на заклинателя бе за всички хора от племето голямо и сериозно решение и Ситопанаки така силно бе свила ръцете си тази вечер и бе забила ноктите си в месото, за да изглежда външно все така спокойна, внимателна и любезна както винаги, че дори майка й не можа да предугади нищо от силните чувства, които я вълнуваха.
Сега всички спяха дълбоко, дори и Камък с рога, който дълго бе мислил върху това, че сега не можеше да се върне преди настъпването на зимата или през следващото лято при своя баща и да му разкаже за всичко, което Матотаупа трябваше да знае. Младият боец можеше да се противопостави на желанието на заклинателя и да тръгне на път със своя кон, но всъщност не изпитваше никакво желание да го стори. В шатрата на сиксикау всичко изглеждаше спокойно и ясно и той се ужасяваше от мисълта да се върне отново при белите мъже и при своя баща, където го очакваха недоверие, омраза и кръвожадност и където трябваше да върши онова, което не желаеше да върши повече. Заклинателят, изглежда, държеше много Камък с рога да остане при сиксикау и да заживее сред тях, а мислите и чувствата на младия боец бяха съгласни — макар и отчасти — с това.