Високо горе, над тресавището, бяха видели кулестия кон. Между стволовете на дърветата той не се показваше целият, но те виждаха рамото и гривата му, част от сивожълтата козина, макар че тя почти не се отличаваше от заобикалящата я околност. Животното стоеше на отсрещната страна на тресавището между нискостеблената гора, от която нестихващият вятър бе отвял голяма част от снега. Двамата другари се разбраха чрез знаци. Камък с рога щеше да заобиколи тресавището отляво, да мине по южната му страна, а Планински гръм — отдясно, по северната страна. Щяха да се срещнат над него и да се приближат към мустанга от две страни едновременно дотолкова, че да могат да го стигнат с ласата си. Така тресавището щеше да препречи пътя на животното за бягство.
Предпоставка за успеха на този техен план беше това, че кулестият жребец се задържа доста дълго на сегашното си място. Ловците не биваше да загубят нито един-единствен миг. Свалиха тежките си кожени зимни дрехи, за да не пречи нищо на бързите им движения, разделиха се и побягнаха — всеки в предвидената посока. Планински гръм трябваше да мине по-дълго разстояние, но въпреки това Камък с рога не тичаше по-бавно. Той искаше да изчака горе на уговореното място другаря си. Не биваше да допуснат мустангът да ги види, нито да ги чуе, защото би избягал веднага. Вече имаха твърде ясна представа за остротата на неговите сетива и наблюдателни възможности. Водач на стадо като него едва ли щеше да се появи наново след много десетки години. Камък с рога се промъкваше безшумно през зимната гора. Пресече някаква дивечова следа и започна да става все по-предпазлив, колкото повече се приближаваше към лисата височина. Когато стигна до извора, отново намери добро прикритие зад изпочупените от вятъра иглолистни храсти и същевременно му се откри широк изглед. Спря се, за да наблюдава мустанга, който сега се виждаше в цял ръст.
Животното бе намерило над тресавището стари треви и стръкове, от които вятърът бе отвял снежната покривка, и пасеше. С острите си зъби, добре познати вече на младия боец, жребецът прерязваше стръковете и чупеше твърди клони, за да ги сдъвче след това. Мустангът беше гладен, но не изглеждаше да страда от постоянен глад. Под зимната козина все още имаше достатъчно мускулесто месо.
Камък с рога се запромъква по-нагоре. Направи един завой, за да може да бъде постоянно в прикритие. Сега слънцето грееше свободно над всички височини и склонове, облаците съвсем се бяха оттеглили. Младият боец достигна височината над тресавището, без да събуди съмнението на мустанга. Планински гръм не се виждаше още никъде; той също се справяше със задачата си много добре. Камък с рога навлезе в нискостеблената гора над мочурището и продължи да се промъква надолу, по диагонал към мустанга. Животното бе престанало да яде и гледаше над мочура.
Индианецът се приближи толкова, че да може да хвърли ласото си върху него. Изкушението да действува сам беше голямо, но младият боец се овладя и надви всяко желание да действува прибързано. Хвърлеше ли ласото си сам, можеше мустангът все пак да му избяга. Затова Камък с рога трябваше да действува с възможната най-голяма сигурност. С леко движение на едно клонче Планински гръм даде На другаря си да разбере, че бе стигнал на уговореното място. Сега той също стоеше на разстояние едно ласо от коня. Двамата другари се бяха уговорили предварително, че Камък с рога ще хвърли пръв. Само ако неговото хвърляне не сполучи, щеше да се намеси и Планински гръм.
Мустангът стоеше като изсечен от камък. Само кожата му потръпваше, а веднъж сякаш тръпка премина през цялото му тяло. Той беше издигнал високо глава и наостри уши; и сега още гледаше в същата поза над заснеженото мочурище, сякаш изчакваше нещо, което навярно съществуваше само в представите на неговия объркан мозък. Този миг използува Камък с рога. Той се надигна, без да предизвика никакъв шум. Животното стоеше гърбом към него. Не можеше да го види. Моментът изглеждаше неповторимо благоприятен. Младият боец запъна крака, хвърли ласото и хвана с все сили краищата на кожената връв, защото трябваше да даде отпор на силното дърпане, което щеше да последва, щом примката на ласото се стегне около шията на животното и жребецът се напъне да се освободи. Не успееше ли индианецът да даде нужния отпор, животното щеше да избяга заедно с ласото или щеше да повлече и него.
Голямата примка на ласото полетя във въздуха и се спусна точно над главата на жребеца.
Мустангът реагира светкавично, само за част от секундата, макар че беше съвсем неподготвен. Захапа кожената примка с челюстта си и понечи да се понесе заедно с ласото по ръба на тресавището. Камък с рога беше прехвърлил края на връвта през раменете и гърба си, за да може да я задържи с все сила. Примката се придърпа, от което в първия миг връвта се удължи и даде възможност на коня да направи първия скок. Затворилата се примка се захвана зад ушите на животното, несигурно, недостатъчно, но все пак така, че конят да чувствува жуленето. Той се хвърли встрани и дръпна силно връвта, която стискаше здраво между зъбите си — също като куче, захапало каишката си, но с огромна сила. Планински гръм също стоеше вече готов с ласото си. Нямаше смисъл да го хвърли обаче, защото, докато мустангът стискаше в уста първото ласо, второто не можеше да се смъкне през врата му и затова младият сиксикау се въздържа да хвърли ласото. Траялото само миг двустранно теглене между разярения жребец и Камък с рога бе принудило и двамата да напрегнат до крайна степен всичките си сили. Жилите на телата на човека и животното се изпънаха, мускулите им изскочиха и ако Камък с рога все още успяваше да даде отпор, то бе само защото държеше връвта с ръце, с пръсти и с мускулите на раменете си, които бяха в непосредствена връзка с мускулната система на цялото тяло, така че напрежението на силите от тила до краката можеше да се използува напълно. Жребецът обаче можеше да впрегне само част от силите си в главата и челюстите, макар че вратните му мускули бяха необикновено яки.