Планински гръм скочи, за да се приближи към животното и да прехвърли примката на ласото си около единия от задните му крака и да повали по този начин мустанга на земята. Но кулестият кон бе забелязал вече втория неприятел, когато той се раздвижи сред храстите. Животното изпусна примката, която стискаше между челюстите си, и скочи с четири крака във въздуха. Изглежда, отново бе изпаднало в пристъп на дивата си ярост. Не побягна, както би сторил всеки друг кон, а мина в нападение. С три-четири скока мустангът вече беше при Камък с рога, за да го смачка в краката си. Младият боец отскочи настрана и в този миг примката на ласото на Планински гръм се спусна над главата на жребеца. Но с един смел отскок, с изпънато напред тяло, като същински хищник, конят мина през примката. Когато Камък с рога успя да хвърли своето ласо, жребецът се прехвърли презглава и успя да измъкне и краката си от опасната примка. Сега разяреното животно започна да беснее, да рита и да хапе край себе си с толкова неочаквани и непредвидени бързи движения, че беше почти невъзможно да бъде хванато с ласо, тъй като, за да се развие ласото във въздуха, беше необходимо време. Ненадейно жребецът се понесе по посока на тресавището много по-бързо, отколкото едно ласо би се развило във въздуха.
Камък с рога побягна подир животното с ласо в ръка. Спускаха се надолу по склона и това даде възможност на индианеца да направи няколко скока като пантера, с които успя да настигне мустанга. Изравни се с животното, което, заслепено от ярост и страх, побягна по заснеженото мочурище. Индианецът хвърли ласото си през главата на мустанга. Същевременно той се опита да задържи тялото си за миг във въздуха, да се отхвърли назад и да запъне краката си в земята, ала не успя. Когато примката се затвори и последва страшно силното дръпване, предизвикано от бързия галоп на мустанга, от което примката се затегна около врата му, Камък с рога се просна по дължина на земята. Не изпусна ласото и връвта го изтегли на известно разстояние по заснежената повърхност на тресавището. Мустангът остана на крака. Камък с рога успя да се залови о стеблото на един жилав нискостеблен храст, който растеше над блатото, и да завърже за него края на ласото си. Захвана се с крайно напрежение на силите о него и запъна крака. Жребецът бе спрян от ласото. Започна да се бори с нова ярост срещу задушаващата го примка. Удряйки силно със задните си копита обаче, той пропадна в още леко замръзналия мочур. Водата изпусна мехури и изскочи навън и за един миг мустангът започна да потъва със задницата си. Отчаяните му движения ускориха още повече потъването в гъргорещото мочурище.
— Стволове! — извика Камък с рога, без да се извръща към Планински гръм; дори това кратко движение би му отнело в този миг твърде много време.
Той издърпа снежните плазове от кожения си колан, постави ги на краката си и закрачи така без опасност по мочурливата почва към животното, което, хванато от тресавището, вече не можеше да мръдне оттам. Жребецът извърна очи в смъртен страх. Сега вече индианецът нямаше нужда да се страхува от животното, опасността идваше само от мочура. Когато успя да се приближи достатъчно, той поразхлаби примката, която стягаше шията на коня, и я завърза малко по-свободно, за да не удуши животното. В този миг мустангът не мислеше вече да хапе.