Откъм брега на тресавището Камък с рога дочу сега първите удари на брадвата на другаря си. Естествено Планински гръм не можеше веднага да намери и отсече подходящи стволове, но той заудря силно с брадвата по плъзналите по земята жилави нискостеблени храсти и притича върху снежните шини с цял наръч тънки стволове към приятеля си. Двамата избутаха от двете страни дебелите клони под предните крака на мустанга, които животното още можеше да движи. Отчаяно, то вече искаше да се откаже от борбата с мочура; но когато почувствува облекчението на силното си напрежение и разбра, че ще може отново да диша свободно, мустангът отново започна да се бори срещу затъването и намери малко опора за предните си копита. Двамата индианци успяха с крайно напрежение на силите да промушат ласото на Планински гръм под предните крака на животното. След като успяха да свършат това и вече можеха да държат коня от двете страни и да спрат на първо време по-нататъшното му загъване, те се спряха да починат малко. Сред мраза на зимното утро и остро веещия северен вятър целите им тела бяха мокри от пот. Козината на мустанга също бе залепнала по кожата. Но през това време конят отново започна да се мъчи да се освободи. Камък с рога кимна на другаря си. Планински гръм хвърли и другия край на ласото, така че сега Камък с рога можеше да почне да тегли коня настрана. Младият боец не си спомняше да бе напрягал досега някога мускулите си с такава сила, макар че наистина не за първи път в живота си попадаше в тежко положение. От тегленето настрани животното отново доби възможност да движи леко задните си крака и вече не удряше с копитата си право надолу, от което непрекъснато потъваше все повече, а малко назад. Това още повече помогна за изтеглянето му.
Планински гръм можеше да си позволи да остави за известно време своя кръвен брат да се справя сам с мустанга. Той притича с шините бързо през тресавището надолу към гората и започна да сече млади, но здрави стволове. Върна се с тях. Младите индианци носеха достатъчно върви със себе си, тъй като бяха тръгнали от бивака с намерението да хванат и вържат жребеца. Планински гръм донесе заедно с трите ствола и двете кожени дрехи. Завивка ловците не бяха взели със себе си. Но сега и дрехите им послужиха добре. Планински гръм ги завърза за стволовете и направи по този начин подставка, която трябваше да вмъкнат под мустанга или да изтеглят животното върху нея. Отново ги очакваше тежка задача. Планински гръм постави удобно временния плаз. После двамата млади бойци задърпаха и затеглиха мустанга с ласото, което бе промушено под предните крака на животното. Това също им костваше ужасно напрежение, за да могат дори съвсем малко да осъществят намерението си. Най-после обаче успяха да дадат на тялото на животното опората на плаза. Нямаше да трае дълго, и жребецът щеше да успее да освободи и задните си крака, но в същия миг трябваше да бъде овързан, защото иначе щеше веднага да направи опит да побегне и щеше отново да им се изплъзне. Докато Планински гръм завързваше мустанга с ласото си за плаза, Камък с рога заобиколи от другата страна и се зае да завърже единия преден и единия заден крак на коня заедно. Той вече си беше приготвил малка примка, с която най-напред залови и завърза предния крак. Преди да успее да хване задния обаче, конят го ритна силно с копитото си и едва сега пролича, че младият човек бе живял няколко години сред белите мъже, защото промълви на английски:
— По дяволите!
Животното вече беше доста отмаляло от борбата с мочура; то сякаш се отпусна. За да овържат сигурно краката му обаче, двамата ловци трябваше да обединят още веднъж усилията си и тогава Планински гръм също си получи своето. Понеже преди това той се беше изсмял, сега Камък с рога прихна.
Жребецът беше овързан, но сега и копитата му бяха освободени от мочура и той се опита да се извърне настрани, за щастие върху младите стволове и кожените дрехи, за които го задържаше преминаващото през гърдите му ласо. Въпреки всичко това не можеше да продължава повече така. Камък с рога хвана края на ласото, чиято примка бе прехвърлена през врата на животното, и въпреки угрозата от опасните челюсти, той завърза и този край на ласото за стволовете, така че и главата на коня беше озаптена.
След като привършиха всичко това и застанаха задъхани върху леката ледена кора на тресавището, двамата млади бойци завързаха останалите върви за краищата на стволовете. Камък с рога започна да дърпа коня заедно с плаза нагоре по леда, докато Планински гръм буташе стволовете от долния им край. Разстоянието не беше дълго, но минаха часове, докато двамата другари постигнат целта си.