Когато Камък с рога доведе кулестия жребец в бивака, той най-напред го завърза заедно с бялата кобила за едно дърво и остана още три дни, и денем и нощем, край него. Сега вече животното го оставяше да го гали и потупва с ръка, както той си искаше. Щом се отдалечеше само една крачка, животното веднага го търсеше.
След като постигна това, Камък с рога отвърза коня от дървото и го яхна. Целият бивак беше излязъл, за да гледа. Мустангът се изненада, опита се да се разбунтува и да побегне, но веднага бе овладян. Опита се да захапе юздата, която бе захваната за долната му челюст, но напразно. Притисна се към дървото, но ездачът му го принуди да се отдели оттам. Животното се вдигаше на предните си крака, риташе със задните, но не можеше толкова лесно да отърси от гърба си такъв ездач. То се спря като замръзнало на мястото си и навярно разсъждаваше дали да се отърколи. После обаче се отказа, спусна се напред и изчезна в галоп през гората към потока. Планински гръм и неколцина други млади бойци го последваха с най-бързите коне. Кулестият жребец обаче беше много по-бърз и по-сръчен от останалите мустанги и тъй като ездачът му даде пълна свобода, той се катереше и препускаше по склоновете надолу и нагоре в една и в друга посока. Скоро преследващите го ловци го изгубиха из очи.
Харка Нощното око Убиеца на вълци, наречен сега Камък с рога, имаше доверие в животното. Той знаеше, че то трябва да изразходва силите си, след като бе стояло толкова време със спънати крака и завързано. Жребецът тичаше с точната сигурност на диво животно, използувайки винаги местата, от които снегът бе отвят. Тича така през целия ден, скачаше и се спускаше в галоп, издигаше се на задните крака, после риташе, но повече от радост, че е свободен, отколкото от дива ярост. Имаше грамадна разлика между отношението му към ездача в сравнение с първата езда, която едва не бе коствала живота на Камък с рога. Вечерта мустангът стигна ония открити прерийни места, върху които вятърът бе навял високи преспи сняг. Спря се и задуши. После се обърна и отново се понесе нагоре по височината. Цяла нощ не спря да тича. Когато слънцето изгря, ездачът се върна в бивака заедно със своя кулест жребец.
Пред шатрата на вожда стоеше Ситопанаки, която бе станала рано, а може би изобщо не бе лягала да спи. Камък с рога насочи коня си натам и си спомни, че веднъж като малко момче той бе накарал своя сив жребец да скочи над това момиче. Докара кулестия кон досами шатрата. Ситопанаки се усмихна съвсем леко; Камък с рога също се засмя, открито, приятелски, леко подигравателно, и попита:
— Страх ли те беше? — защото видя колко бледо беше още лицето й.
Тя се засрами, но отговори смело и просто:
— Щом искаш да знаеш — да, страх ме беше за тебе.
След тези думи тя влезе, без да бърза, обратно в шатрата да подтъкне огъня. Той върна жребеца в стадото, погали го и го похвали и мустангът допря меките си ноздри до врата на своя господар.
Дойде Планински гръм, за да дежури отново край коня. Харка, който бе станал Камък с рога, беше заслужил да му поднесат в шатрата еленово месо и да се излегне след това върху завивките си.
След като слънцето залезе, най-тачените мъже на племето дойдоха на гости на вожда Горящата вода и историята на Омагьосания кон и изобщо всевъзможни истории за коне бяха единствената и неизчерпаема тема на разговора им през цялата вечер. Младият боец, който не бе допуснал да застрелят мустанга, си бе спечелил всеобщото уважение. Сега той притежаваше най-добрия кон в цялото племе на сиксикау и бе доказал, че е достатъчно жилав и решителен, за да може да доведе до добър край едно на пръв поглед невъзможно намерение.
През следващите седмици и месеци младият боец се стараеше всячески да обязди в истинския смисъл на думата кулестия жребец. Животното беше чувствително и много умно и Камък с рога успя бързо да се сработи с него. Когато зимата вече преваляше, той можеше да каже, че жребецът може да реагира правилно и на най-лекото притискане на бедрата му. Оставен свободен, кулестият кон тичаше подир своя господар, което много трудно и рядко се постигаше при опитомени диви коне. Той се научи да се вдига при даден знак на задните крака, а също така да се хвърля заедно с ездача си на земята и да се преструва на умрял.
През пролетта той трябваше да се научи да участвува в лов на бизони. Сред конското стадо на бивака той упражняваше неограничено господство; всички жребци и кобили се равняваха по него. В това отношение той все още можеше да стане зъл. Не търпеше никакво неподчинение. Не допускаше също така да го докосне който и да е друг човек, освен господарят му.