Бяха още доста далеч от бизоновото стадо, когато Планински гръм пресрещна отдалеч ловците, за да им съобщи с най-голяма точност посоката на стадото и броя на животните. Веднага уточниха плана за бъдещия лов. За да си осигурят възможния най-добър лов, никой ловец не биваше да действува на собствена глава; всички трябваше да съгласуват постъпките си.
Камък с рога бе участвувал предишните години много пъти в лов на бизони, но все със затворено лице и свито сърце. По време на есенния лов заедно с бойците на сиксикау той се беше оживил.
Сега обаче на душата му беше така леко и весело, сякаш му предстоеше неговият пръв наистина голям лов на бизони, лов, за който той бе мечтал още от дете, лов на гърба на един мустанг, който нямаше себеподобен!
Ловците запяха:
Птиците, които летяха винаги край бизонските стада, защото лесно си намираха храна, излитаха на цели ята. Ловците нахлуха в стадото. Гръмките им ловни викове се смесиха с тропота от копитата на стотици бизони. Със страстта на добър ловец, с опияняващото и въпреки това ясно чувство на сигурност, опит и хладнокръвие, Камък с рога насочи своя кулест кон към блъскащите се един в друг кафяви гърбове, край заплашително насочените рога. Той яздеше най-бързия кон далеч пред всички и заедно с Планински гръм бе завоювал най-големия успех. Двамата с Планински гръм се бяха уговорили колко бизона искат да убият; и двамата успяха да изпълнят онова, което си бяха предначертали.
Когато стадото се отдалечи в бяг, ловците се събраха, преброиха убитите бизони и разбраха, според знаците на ловните стрели, чий лов беше най-богат, се оказа, че Камък с рога и Планински гръм бяха прибавили всеки по отделно по дванадесет бизона към общата плячка. Групата ловци поздравиха с радостни викове двамата си млади другари. Общата плячка беше толкова голяма, че Горящата вода изпрати един от бойците да съобщи в бивака да вдигнат шатрите и да се пренесат в ловния район, за да могат жените и девойките да обработят и приберат плячката на самото място. Докато пратеникът пое пътя към бивака, мъжете се заеха да одерат убитите животни.
Шатрите дойдоха, а заедно с тях и кучетата, като пред всички бягаха черната вълча кучка и нейните малки, които вече доста бяха пораснали. Всички надушваха добрата плячка. Отново имаше много работа за жените и девойките.
Една вечер, когато Горящата вода бе поканен на гости в шатрата на Тъмния дим, а двамата млади бойци не се бяха върнали още от съгледваческия си обход, та жените бяха сами заедно с малкото момченце в шатрата на вожда, майката каза на Ситопанаки:
— Камък с рога уби дванадесет бизона, а Нощния бродник само три.
— Ти ми го казваш — отвърна дъщерята, като се усмихна вътрешно.
— Камък с рога ще трябва да играе Танца на слънцето.
— Така казват заклинателят и вождът, знам.
— Би било добре Камък с рога да остане завинаги в нашите шатри.
— Ти знаеш по-добре, майко.
— Не си ли разбрала дали той не смята да си построи сам шатра и да отведе някоя девойка в нея? Вече има достатъчно бизонски кожи за чергила.
— Момичета също, майко.
— Не си ли забелязала дали е почнал вече да избира?
— Не, майко. Може би Подигравчийката знае повече от мене.
— Подиграваш ли се с мене?
— Не, майко.
В това време Планински гръм и Камък с рога се върнаха. Това сложи край на разговора. Младите бойци и богати ловци трябваше да вечерят.
На другата заран хората в бивака научиха, че Мъдрата змия смята да върви заедно със своя син Нощния бродник в станцията на блокхауса на Стария Абрахам, за да получат срещу размяна една пушка за Нощния бродник. Вождът предложи Камък с рога да придружи бащата и сина, тъй като той най-добре разбираше от огнестрелни оръжия, но Мъдрата змия заобиколи този съвет с мълчание и пое сам със сина си с два ездитни и един товарен кон.
Когато мъдрият боец и синът му се върнаха след двадесет дни в бивака, те се бяха сдобили с пушка с предно пълнене. Планински гръм помоли своя кръвен брат да погледне пушката, но Камък с рога беше хвърлил още отдалеч един поглед към нея и каза късо: