— Дори моят лък ще победи лесно в състезание тази пушка.
С това надеждата на Нощния бродник да си спечели уважение като собственик на пушка, пропадна, защото думите на Камък с рога се предадоха край огнищата, а що се касае до ловуването и до стрелянето с пушка, Камък с рога вече си бе завоювал неограничен авторитет, особено сред младите бойци.
Самият Камък с рога наблюдаваше Мъдрата змия и неговия син Нощния бродник със скрито внимание. Той имаше впечатлението, че откакто бяха ходили в блокхауса, двамата бойци се отнасяха по нов начин към него. Той бе имал винаги само официално-любезно отношение към Мъдрата змия, а и старият боец се отнасяше по съшия начин към него. Сега обаче той чувствуваше, че понякога баща и син го стрелкат с някакъв скрито подигравателен поглед или с някакъв лек намек, чийто смисъл той надушваше, както дивечът надушва опасността. Забележките им обаче не бяха чак толкова остри, че той да може да се хване о нещо и да поиска сметка за обидата. Планински гръм, който добре познаваше своя кръвен брат, забелязваше, че понякога той става неспокоен.
Жертвоприношението на слънцето
Топли дни смениха пролетта и всички мисли вече се бяха насочили към голямото празненство и към Жертвоприношението на слънцето. Дойде пратеник на главните вождове на сиксикау и донесе вестта, че допитването до вождовете на дакота и на асинибоини бе минало добре и бе постигнато споразумение за установяване на празничен мир в продължение на осем дни и нощи. Срещата щеше да се състои в прериите между Мисури и Жълтокаменната река, район, в който вече се бяха водили доста боеве, тъй като различни племена претендираха за него. Пролетният лов бе донесъл голяма плячка, така че сега имаше време за празнуване и дните за тържеството бяха определени преди есенния лов, за който представителите от отделните племена щяха да се върнат в родните шатри.
Племенната група, предвождана от Горящата вода, трябваше да вземе решение дали целият бивак или само отделни избрани бойци щяха да вземат участие в празненството. Тъй като обаче двамата млади бойци, които щяха да принесат жертвата на слънцето, бяха от тяхната племенна група, Съветът на старейшините реши целият бивак да потегли към мястото на тържествата и да участвува в тях.
Изпълненото с очакване настроение на хората стана още по-напрегнато, когато вдигнаха шатрите и керванът пое към мястото, избрано за провеждане на празненството. Най-голямата трудност по пътя беше преминаването на буйната река Мисури. Камък с рога си припомни как бе преплувал като момче заедно със своя верен сив жребец широката река. Сега беше лято, водите на всички потоци и реки бяха намалели поради голямата жега, а и племето на сиксикау познаваше голямата река и удобните места за преминаване в горната част на течението й. Жените и девойките приготвиха кръгли лодки от бизонски кожи и дебели върбови клони, които можеха да се придвижват с къси весла и да бъдат направлявани от плуващи край тях бойци и младежи. При приготовленията мъжете имаха не по-малко работа от жените. Що се касае до прехвърлянето на мустангите на отсрещния бряг обаче, работата им бе облекчена от кулестия жребец. Той събра стадото си на група, подгони го и го поведе по най-удобните места във водата и отведе всички животни благополучно на отсрещния бряг. Там обиколи гордо стадото си и явно беше доволен от своето постижение. Подир конете бяха преплували и кучетата; когато излязоха на брега, те отърсиха водата от козината си и затичаха весело на всички страни.
След като преодоля голямото препятствие с успех, керванът продължи в бърз ход. Племенната група, предвождана от Горящата вода, беше от първите, пристигнали на определеното за празненството място. Това беше една висока прерия между долините на Мисури и на Жълтокаменната река, в подножието на Скалистите планини. Срещата щеше да се състои край един поток, подхранван от планинските води и доста пълноводен по това време на годината. Жените издигнаха шатрите.
Осемте дни, определени за празненството, бързо се приближаваха. Пристигнаха и другите племенни групи на сиксикау, главните вождове, дакота и асинибоини. Край шатрите гъмжеше от хора, коне и кучета. Децата организираха игри на топка. Младите бойци се събраха за „Песента на стрелите“. Едновременното изстрелване на стрелите предизвикваше хармонично бръмчене на тетивите на лъковете. Вождовете и старейшините се посещаваха взаимно в своите шатри и обсъждаха край огъня с предпазливи думи интересите на своите племена.