Най-после заклинателите и вождовете съобщиха чрез вестителите си плана за провеждането на тържеството. Празнично облечените бойци и младежи, а на известно разстояние от тях — и жените, девойките и децата, слушаха с голямо внимание. Планински гръм и Камък с рога стояха един до друг в предната редица. И двамата бяха облечени във везани празнични дрехи, Камък с рога беше окачил огърлицата си от мечи зъби и нокти. Той носеше и украсения с раковини колан. От превръзката на челото му от змийска кожа на тила му висяха двете пера от опашката на бойния орел, които младият абсарока бе подарил на Камък с рога. От различни страни към двамата участници в тържеството, които щяха да проведат Танца на слънцето, се насочваха скрити погледи.
Вождовете и заклинателите бяха определили:
1-и ден: състезание по тичане и игра на топка на момчетата;
2-и ден: състезание по стрелба и по езда на младежите;
3-и ден: състезание по бързо бягане, езда, стрелба и игра на топка на младите бойци;
4-и ден: игра на девойките;
5-и ден: игра на действителните случки;
6-и ден: почивка;
7-и ден: Жертвоприношение на слънцето;
8-и ден: тръгване.
След като вестителят съобщи дневния ред на тържествата, Планински гръм и Камък с рога се върнаха в своята шатра. Беше сутрин и слънцето грееше ясно, така че времето съвсем не беше подходящо да се седи в шатрите. Затова двамата млади мъже намериха шатрата празна, дори бабата беше някъде навън. Черната кучка се бе разположила заедно с двете си подобни на вълчета малки пред шатрата на слънце и не би допуснала никакви чужденци вътре, също както и червеният и кулестият кон, които бяха завързани пред шатрата.
Двамата кръвни братя седнаха край огнището.
— Видя ли ги? — попита Планински гръм.
— Кого?
— Тасунка-витко и Татанка-йотанка.
— Да, видях ги.
— Бойците на сиксикау, асинибоини и дакота ще демонстрират играта на действителните случки.
— И аз го чух.
Играта на действителните случки беше представяне на важни, исторически паметни събития за отделните племенни групи, които се изпълняваха от онези членове, които в действителност бяха взели участие в тях.
— А знаеш ли вече кои боеве ще бъдат представени? — продължи да пита Планински гръм.
— Не.
— А аз вече научих. Ще бъдат представени боят на Тасунка-витко, хващането му в плен и неговото бягство. Значи, и ти, братко мой, ще вземеш участие в играта, защото ще трябва да подадеш пушката на Тасунка, който ще стои край кола на смъртта.
— Тасунка-витко се бори с Матотаупа. Матотаупа го няма тук.
— Него го няма, значи, ще трябва ти, Камък с рога, да играеш и ролята на баща си. Хитрата постъпка на Матотаупа с преоблечените бизони, с които той подлъга асинибоините, също ще бъде показана и ти ще бъдеш Матотаупа.
— Вие сте решили да ми възложите много задачи наведнъж!
— Така изглежда.
— На мен обаче това не ми се харесва особено. Кой направи това предложение на вождовете и старейшините?
Планински гръм се подвоуми.
— Мъдрата змия — призна най-после той. — Бойците на асинибоините и Тасунка-витко са съгласни. Пък и ти само ще си спечелиш още по-голямо уважение, когато ще представиш смелите и разумни постъпки на баща си пред всички племена и главни вождове.
— А защо Мъдрата змия толкова иска аз да си спечеля толкова много уважение?
— Ти пак проявяваш недоверие!
— Да. Аз рано трябваше да се науча да бъда недоверчив. Ти не си.
— Аз съм недоверчив спрямо враговете си, но не и спрямо племенните си братя.
— Племенни братя! Аз съм твой кръвен брат и съм боец. Но нима съм сиксикау?
— Още не си. Но смятам, че след празненството ще станеш.
— Ти си добър и си мой брат. Но може би се мамиш.
След този отговор Планински гръм погледна своя кръвен брат замислено и много внимателно. Но не каза нищо повече.
Същата привечер, след като сутринта двамата приятели бяха водили този разговор, Камък с рога се отдалечи сам с коня си от празничния бивак и седна някъде сред полята. Гледаше към залязващото слънце. Дочуваше само отдалеч шумовете на бивака. Откъсна един сух стрък трева и започна да го дъвче, както обикновено правеше като момче, преди да се бе научил да пуши. При това той размисляше над разговора си със своя кръвен брат. И колкото по-дълго мислеше, толкова по-малко му се харесваше набелязаният план, но не виждаше никакъв начин да се противопостави на общото решение, взето вече от вождовете. Всички езици щяха да заговорят, че Твърдокаменния Харка Нощното око Убиеца на вълци, наречен като боец Камък с рога, е синът на Матотаупа. Младият боец не можеше да си представи вече къде би могъл или би трябвало да намери място в своите мисли сега, след повече от една година, за своя баща. А може би Мъдрата змия бе научил нещо при Стария Абрахам и това, което бе научил, не бе добро?