Откакто Хиацинта беше станала жена на Шонка, Уинона нямаше вече никаква приятелка.
Уинона излезе от шатрата и тръгна, без да се крие, напряко през сборния бивак. Излезе в прерията. Намери следите на кулестия жребец, който бе видяла още вечерта, и се помъчи да тръгне по тях, доколкото можеше да ги различава. Не знаеше дали брат й беше отишъл много надалеч. Но познаваше навиците му като момче. Когато нещо занимаваше силно съзнанието му и той трябваше да размисли, Харка обичаше да излезе навън сред пустошта, сядаше върху някое, възвишение, откъдето можеше да наблюдава всичко наоколо, и започваше да дъвче стрък трева. Ако Твърдокаменния Харка Нощното око, когото тези хора тук наричаха сега Камък с рога, беше някъде наблизо, той сигурно щеше да открие своята сестра в нощната прерия по-рано, отколкото тя него. Тя очакваше, че той ще изникне из мрака неочаквано до нея, да, надяваше се, че ще стане така. От стъпка на стъпка надеждата й ставаше все по-несигурна, но същевременно и по-силна. После тя изгуби следата на кулестия кон в мрака и се спря. Сърцето й биеше силно. Ръцете й бяха влажни и студени. На няколко пъти отвори уста и понечи да извика, но отново затваряше устни.
Най-после тя извика сигнала, с който брат и сестра се бяха викали помежду си като деца. Нададе вой като койот. Ако ушите на Харка имаха все същия остър слух както по-рано, той трябваше да разбере, че този койотски вой е човешки глас.
Но може би той изобщо не искаше да говори със сестра си?
Не, навярно той изобщо не искаше да говори с Уинона след всичко, което се бе случило.
Уинона не нададе своя сигнал втори път. Устните й потръпнаха. Но тя не се разплака. Когато брат й бе напуснал родната шатра, за да последва прокудения им баща, тя бе плакала тайно, ала след това повече не.
Уинона смяташе вече, че всичко е напразно, но въпреки това не можеше да надделее себе си и да се върне отново в шатрата. Остана на мястото си, макар всичките й мисли да пресекнаха. После все пак се случи онова, което тя не смееше да очаква вече. Край нея застана брат й, младият боец, който я надвишаваше с повече от една глава.
— Какво търсиш? — попита той с езика на дакота и макар че го бе чула за последен път да говори като момче, сега й се стори, че позна гласа му.
— Теб търся.
Отговорът не дойде веднага. Когато дойде, тонът му беше такъв, сякаш отхвърляше нещо:
— Кой те изпрати?
Лицето на Уинона помръкна и тя каза надменно и дръзко:
— Никой.
— Какво искаш от мене? Аз убих нашия брат Харпстена. Ти сигурно си разбрала това от Къдрокосия Чернокож.
Уинона мълчеше и се опита да се овладее. Времето течеше и може би брат й ей сега щеше да си отиде. Той стоеше край нея в поза, която сякаш искаше да покаже, че той не желае да проточва много срещата им.
— Ти искаш аз да си вървя — каза накрая тя и гърлото я заболя от думите, сякаш някой й беше заврял треска вътре. — Не забравяй, че ние с теб сме деца на един и същ баща… но също така и деца на една майка. А сега аз си отивам. — Тя се извърна и побягна обратно, сякаш някой я гонеше.
Когато отново стигна до шатрата, пъхна се вътре и легна върху своите завивки, тя притисна лице о ръцете си и устните й останаха разтворени като от някакъв безгласен вик.
Когато започна да се развиделява, Камък с рога още не се беше върнал в своята шатра. Кръвният му брат Планински гръм вече се беше събудил, но още не бе станал, а наблюдаваше сестра си Ситопанаки. Момичето беше станало първо и по-рано от обикновено. То стъкна клоните в огнището и те се разгоряха. Под блясъка на жаравата Планински гръм наблюдаваше лицето на сестра си. За една нощ тя се беше променила. Той не можеше да разбере обаче какво изразяваха чертите на лицето й — кротост, униние, огорчение, гордост или нещо друго? Тъй като всички останали в шатрата спяха още дълбоко, Планински гръм се изправи безшумно и се приближи до огнището. Видя, че, кръвният му брат не е в шатрата. Погледна навън към изхода и разбра, че и кулестия жребец го няма. Когато се върна обратно, той срещна един поглед на сестра си, който не бе определен за него. Изведнъж му се стори, че проумя какво занимава мисълта й, и каза усмихнато: