— Камък с рога често върви по свои пътища.
— И се среща с момичета от племето на дакота — отвърна Ситопанаки също съвсем тихо, с тон, в който можеше да се доловят различни чувства.
Вождът Горящата вода се разбуди. Никой не можеше да знае дали бе чул последните думи на дъщеря си. Ситопанаки се извърна от брат си и изчезна навън, за да донесе вода. Планински гръм я проследи с поглед, когато тя изскочи от отвора между чергилата, и изчака, докато се върне. Разгледа още веднъж настойчиво нейното тясно, затворено в себе си лице, и му стана болно, като разбра, че сестра му страда. Защо? От какво? През изтеклата година той не можеше да си представи, че неговият кръвен брат, когото тя обичаше, няма да я отведе един ден в собствена шатра. Отвън се чу лек галоп; беше, кулестият жребец. Ездачът спря пред шатрата, завърза коня за кола и влезе вътре. По вида му не можеше да се съди за нищо. Той се приближи както винаги към огъня и участвува в закуската, която жените приготвиха.
През следващите, часове на утрото на празничната площадка сред новия общ бивак се възцари всеобща веселост. Усърдието на момчетата по време на състезанията по бягане и игра на топка зарази и младежите, та дори и младите мъже. Когато състезателните игри на момчетата приключиха към обед и бяха оповестени резултатите, дойде ред на младежите и на младите мъже. Издигнаха по две шатри. Участниците в играта държаха в ръка ясенови пръти, закривени накрая, и удряха с тях една малка, твърда, напълнена с конски косми кожена топка. Успееха ли да запратят топката в шатрата на противниковия отбор, те спечелваха по един рунд. Планински гръм водеше едната група. Камък с рога отказа да участвува в играта, тъй като години наред не бе държал вече ясеновия прът в ръка и не бе удрял с него топката. Планински гръм обаче не отстъпваше и искаше на всяка цена и приятелят му да участвува.
— Или може би ти предпочиташ да играеш на страната на някоя друга група? — попита съвсем неочаквано той.
Камък с рога наостри слух. Тонът, с който бе зададен въпросът, беше необичаен за неговия кръвен брат. Той се замисли за момент, после каза:
— Аз няма да ви бъда много полезен в тази игра, но щом като искаш да участвувам в твоята група, няма да ти откажа.
Думите му прозвучаха раздразнено. Но той се включи в играта и след три-четири рунда отново си възвърна старата опитност и беше достоен партньор, който добре подаваше топката. Колкото по-дълго тичаха младите бойци подир топката, толкова по-бърза и по-страстна ставаше играта. Броят на зрителите все повече се увеличаваше и те насърчаваха играчите със своите възгласи, когато Камък с рога забеляза неочаквано сред техните редици и Копиен връх и Шонка. Сега той изведнъж заигра по нов начин. Удряше по-остро, по-бързо и даваше да се разбере, че осъзнава всяка грешка, която допускаше неговият отбор, и я отбелязваше с укор, макар и негласно. Това не убягна от вниманието на Планински гръм, но той не можа да разбере причината и само се учуди. Веднаж приятелят му отне топката от неговия ясенов прът и я запрати с необикновена сила и сигурен удар във вратата на шатрата. Наоколо го отрупаха с овации и Планински гръм попита приятелски:
— Искаш ли ти да водиш групата в следващия рунд?
— Откъде накъде пък аз? — отвърна Камък с рога с известна хапливост в гласа.
Младият сиксикау поклати глава. Камък с рога си потърси с поглед заместник и излезе от полето на играта.
На следващия ден беше редът на състезанията на младежите. Камък с рога знаеше вече кого не би желал да срещне и заставаше така сред зрителите, че да не се доближи до своите някогашни приятели и врагове. Освен това той по-често се задържаше в шатрата, сякаш състезанията на този ден не го интересуваха много-много.
При влизането му в шатрата вождът Горящата вода го заговори и го помоли да използува на следния ден за състезанието по стрелба на младите бойци костения лък, с който Матотаупа беше стрелял в слънцето. Камък с рога не можеше да откаже на това предложение, но и не показа особена радост. Взе лъка, обясни, че ще трябва да се поупражни малко с него, за да може на другия ден да се прицели сигурно, прехвърли лъка през рамо и излезе сред прерията, яхнал бялата си кобила. Върна се след няколко часа.
Когато денят вече преваляше, дойдоха и поканиха Камък с рога да посети главния вожд на дакота Тасунка-витко. В шатрата на Горящата вода влезе един пратеник и съобщи гласно поканата. Тасунка-витко искал да уговори предварително със сина на Матотаупа играта на действителните случки. Горящата вода не можеше да се противопостави на тази молба и заяви, че Камък с рога трябва да отиде и да поговори с Тасунка-витко. Затова младият боец се изправи и тръгна заедно с пратеника към шатрите на дакота.