В голямата и богато украсена шатра на вожда той не намери само Тасунка-витко, а също така и Татанка-йотанка, най-влиятелния заклинател на дакота, когото не бе виждал, откакто бяха отлъчили Матотаупа от племето му. Освен тези двама вождове на племената на дакота в шатрата беше още един трети главен вожд на име Макпиалута, Червения облак. Пратеникът се оттегли, щом въведе вътре Камък с рога.
Знатните мъже седяха край огъня и пушеха. Младият боец застана нерешително, докато Татанка-йотанка го помоли с едно движение на ръката да седне. Щом се отпусна върху завивките, Камък с рога извади лулата си и Тасунка-витко му предложи тютюн. Отначало всички мълчаха; пушеха.
Татанка-йотанка беше вече на средна възраст, когато няколко години не променят много външния вид на човека. Сериозността, тежестта в държането и силната му воля се отразяваха върху чертите на лицето му и когато не говореше. Камък с рога обаче беше прикован много по-силно от вида на Тасунка-витко, отколкото на този властен заклинател. Вождът Тасунка-витко сигурно не беше по-възрастен повече от шест или седем години от Камък с рога. Сдържаният вид и изразяващите задълбочена мисловна дейност черти на лицето му обаче го правеха да изглежда много по-възрастен.
Изпушиха лулите.
— Как гласи твоето име като боец? — заговори Татанка-йотанка.
— Камък с рога.
— Така ще те наричат сиксикау.
— Хау.
— Ти знаеш какво ще представим ние по време на играта на действителните случки.
— Знам онова, което съобщи вестителят, и знам, че вождовете искат от мене да бъда по време на играта на действителните случки не само Харка, а и Матотаупа.
Главните вождове и заклинателят се спогледаха и Камък с рога остана с впечатление, че са изненадани или че не му вярват. Изчака.
— Ти няма да бъдеш Матотаупа — каза Татанка-йотанка. — Нима още не си чул това?
— Не — отвърна натъртено Камък с рога.
— Тогава ще чуеш от нас онова, което вождовете на сиксикау са премълчали пред теб. Баща ти е дошъл тук.
Твърдокаменния Харка, наречен Камък с рога, се изплаши и се опита да го прикрие.
— Твоят баща Матотаупа — заяви Тасунка-витко — е дошъл в шатрите на главните вождове на сиксикау и иска да вземе участие в играта на действителните случки. Сиксикау са го приели. Те обявяват за свои ловните райони, където сме се събрали за отпразнуване на тържеството. Ние обаче казваме, че тези земи са на дакота. Матотаупа не бива да прекрачва нашите ловни райони; сиксикау знаят това, защото аз сам им го бях казал; ти беше момче тогава и също чу моите думи. С тази си постъпка бойците на сиксикау нарушиха спрямо нас празничния мир. Ние не желаем да започнем кръвопролитие по време на дните на празненството. Но щом се върнем обратно и сиксикау не се постараят Матотаупа веднага да напусне нашите ловни райони, ние ще изровим от земята секирата на войната. Разбра ли думите ми?
— От твоята уста, Тасунка-витко.
— Изглежда, че мъжете на сиксикау все още се отнасят към тебе като към момче, макар че ти си вече боец. Аз те видях на юг край пътя на огнения кон по време на боя. Извиках по тебе. Защо не излезе да се бием?
— Не исках!
— Знаеш ли сега какво искаш?
— Аз не се страхувам от теб, Тасунка-витко! — Силен гняв бе овладял Камък с рога. — Щом тържеството свърши, аз съм готов да изляза насреща ти на борба!
— Позамисляй се по-добре, преди да отговаряш. Когато тържеството свърши, ти ще си играл Танца на слънцето и ще лежиш върху завивките, за да се оставиш да те лекуват. Аз нямам време да те чакам тук, докато отново се изправиш на крака.
Младият боец не можеше да отвърне нищо на тази забележка, но поражението, което бе претърпял, накара всичката кръв да се изтегли от страните му.
— Има още много неща, които не си обмислил достатъчно — продължи Тасунка-витко. — Когато най-после стигнеш до дъното на мислите си и осъзнаеш, че баща ти е виновен, можеш да дойдеш при нас.
— Ти ми даваш основание да напусна шатрата ти! — отвърна ледено Камък с рога. — Мирът, сключен по случай тържеството, може да бъде нарушен и с думи, не само с дела.
Той се изправи и напусна вождовата типи, без да поздрави. Върна се с бързи крачки обратно в шатрата на Горящата вода. Когато влезе вътре, видя край лекия огън в огнището гост, който навярно бе дошъл междувременно — един висок индианец, чиито черни коси бяха прошарени от сиви кичури.