Младият боец се спря. Баща и син се бяха познали. Матотаупа извърна бавно глава и погледна сина си. През лицето на Матотаупа се бяха прорязали дълбоки бръчки. Ъглите на устните му бяха увиснали, очите му бяха хлътнали. Ала в широките рамене сякаш все още се криеше необикновена сила. До Матотаупа около огнището седяха Горящата вода и Планински гръм.
— Е? — каза Матотаупа и синът позна отново гласа му и все пак не го позна, защото през последните години той бе предрезгавял още повече. — Сине, ти идваш от Тасунка-витко. Чу ли там, че аз нарушавам мира, сключен в чест на празненството?
— Да.
— Много бързо се върна. Нима Тасунка-витко не пожела да те задържи по-дълго в своята шатра?
— Не.
— В други ден той ще ме види, тоя зъл койот. Отсега се радвам. — Матотаупа втренчи поглед в пламъците, сякаш виждаше там нещо, което другите не можеха да забележат. После отново се извърна към Камък с рога: — Ти си добър син. Знаеш ли това?
Младият боец мълчеше.
— О, да, добър син. Ти си знаел, че предпочитам да се бия, вместо да остана на спокойствие в шатрата на бойците на сиксикау. Затова не си ми изпратил хабер, че спокойно мога да се върна. Така ли е?
Камък с рога мълчеше.
— Че аз го бях научил. Нищо не остава скрито от мен. Ти знаеш това.
Камък с рога мълчеше.
— Ще видим — приключи Матотаупа разговора и си напълни още веднъж лулата с истинския тютюн, който бе донесъл.
Горящата вода покани младия боец да седне край огнището. Синът на Матотаупа премина няколко крачки с вдървени колена и седна.
Тогава Матотаупа се изправи.
— Главният вожд на сиксикау ме очаква — каза той на Горящата вода — и аз ще спя в неговата шатра. — Той се сбогува и излезе.
Горящата вода погледна изпитателно Камък с рога. Преглътна всякакъв въпрос или забележка и остави огъня в огнището да загасне, в знак, че е време за сън. Всеки отиде към постелята си.
На сутринта Планински гръм непрекъснато не се отделяше от своя кръвен брат, без обаче да спомене нито с една дума нещо за случилото се предишната вечер. Двамата се изкъпаха заедно, върнаха се заедно и се подготвиха за състезанията на младите бойци, в които и те щяха да участвуват.
Индивидуалните състезания по бягане, езда и стрелба бяха насрочени за сутринта. Игрите на топка щяха да се състоят след обяда.
За състезанието по бягане бяха организирани предварителни подборни състезания в отделните племена. Планински гръм и Камък с рога попаднаха в групата, която щеше да представлява бойците на сиксикау в състезанието между отделните племена. Сред младите дакота, които щяха да вземат участие в последното и решително състезание по бягане, беше и синът на Старата антилопа. Камък с рога го бе наблюдавал в предварителното бягане и знаеше, че борбата за първото място ще бъде оспорвана. Ако искаше да бъде съвсем искрен за себе, си, той трябваше да признае, че по отношение на бързината на краката синът на Старата антилопа беше по-добрият. Двамата с него вече се бяха състезавали още като момчета в Мечата орда. Семейството на Антилопите беше известно със своето бързоходство и бягане от поколения.
— Не бива да оставяме Сина на Антилопата да ни надмине — каза затова Камък с рога на своя кръвен брат. — Спечели ли преднина, никога не можем да го настигнем.
— Аз не съм толкова светкавично бърз като този дакота — отвърна спокойно Планински гръм.
— Аз също не съм. Но най-напред трябва да видим дали днес ще бъда по-бавен от него в състезанията.
Дванадесет млади бойци, по четирима от трите големи племена, застанаха на старта. Съдиите на финиша бяха определени от трите племена. Щом дадоха знак за стартиране, Камък с рога веднага се хвърли по петите на своя опасен съперник. Наистина той също трябваше да напрегне до крайна степен всичките си сили. Сина на Антилопата прозря тактиката на своя съперник веднага и още от първия момент разви пълната си бързина. Искаше колкото може по-скоро да се освободи от него. Състезанието между двамата доведе дотам, че те веднага спечелиха голямо предимство пред останалите десетима участници и започнаха да се състезават сами помежду си. Заедно със старото съперничество в състезателното бягане у тях се надигнаха и други чувства. Старата антилопа, бащата на Сина на Антилопата, беше подиграл навремето с омраза Матотаупа и по този начин му бе отнел възможността да се върне в племето си, поради което Матотаупа беше убил Старата антилопа със стрелата си. Сега техните синове бяха излезли на мирно съревнование и макар външно да спазваха всички мирни правила, чувствата им все пак бяха враждебни.