— Когато твоето жребче порасне, ти ще бъдеш първи! — каза Камък с рога на Планински гръм, когато двамата отведоха конете си да ги завържат пред шатрата.
Състезанието по стрелба обещаваше да стане връхна точка на индивидуалното първенство. Да умее да се цели и да стреля, беше за един прериен индианец не само въпрос на умение, да води бой. Това беше също така и доказателство дали той може да ловува добре, тоест — да работи добре, дали ще може да снабдява с храна себе си, децата, жените и старците в своята шатра. Както и сутринта при състезанието по бягане и езда, и сега само младите бойци и мъжете от петнадесет до двадесет и пет годишна възраст щяха да измерят сръчността си. Състезанието щеше да се проведе със стрела и лък, а не с огнестрелно оръжие. Вождовете се бяха съгласили да възложат по три задачи на всеки:
да улучи кръгъл щит от бизонски кожи на разстояние от сто крачки точно в средата, и то така силно, че стрелата да се забоде в кожата;
да улучи същата цел от същото разстояние от гърба на галопиращ кон;
да улучи в средата щит, с който щеше да се пази галопиращ ездач.
На най-добрите стрелци се даваше правото да демонстрират сръчността си с още един, избран от тях самите изстрел.
По първите две задачи състезанието беше организирано така, че победителите можеха да се определят веднага. Бяха приготвени дванадесет щита от изпъната бизонска кожа и младите бойци се сменяха кой ще държи щита и кой ще стреля. Съдии на състезанието бяха група вождове. Камък с рога и Планински гръм веднага образуваха двойка; най-напред единият, а след това другият държа щита. И двамата улучиха целта в центъра на щита безупречно. Всичко това стана много бързо. Двамата се приготвиха да гледат, докато стрелят някои други стрелци, и дори да помогнат при държането на щитовете. Един млад боец от племето асинибоини подаде щита на Планински гръм, прицели се, стреля веднага и улучи добре. Някой заговори Камък с рога. Когато се огледа, той видя застанал пред него Шонка, който му пъхна един щит в ръцете. Камък с рога не можеше да му откаже, защото в този миг това би било смешно. Затова той се нареди с щита в ръце в редицата на щитоносачите и изправи щита както всички останали пред гърдите и раменете си. Над щита той следеше своя стрелец, както правеха всички останали. Шонка се целеше прав, според задължителното условие. Цели се твърде дълго, ту насам, ту натам, сякаш беше несигурен. Повечето стрелци вече бяха отпуснали лъковете си и в редицата се образуваха доста големи празнини. Затова пък броят на зрителите се увеличи, мнозина бяха дошли да видят стрелците, които едва сега изпъваха лъковете си. Групата на вождовете се беше разделила. Край Шонка стояха Горящата вода и Тасунка-витко. Шонка изглеждаше объркан. Сведе лъка, веднага след това го изправи бързо и стреля ненадейно. Със сигурния си поглед и с бързата си мисъл Камък с рога веднага бе разбрал, че стрелата трябваше да мине над ръба на щита и да го улучи право в окото. Щом стрелата полетя във въздуха, той наведе главата си настрана и стрелата прелетя над щита надалеч в тревата. Наоколо избухна подигравателен смях. Макар че малцина от участниците не бяха улучили средата на щитовете или не бяха стреляли достатъчно силно, та стрелите им отскочиха назад, все пак ничия друга стрела не бе прелетяла край щита.
— Той размести щита, за да не ми даде възможност да улуча! — каза Шонка, извърнат към вождовете.
Камък с рога се приближи и хвърли шита в краката на Шонка.
— Дръж — каза той, — накарай някой друг да ти го държи! Моля вождовете да ти разрешат втори изстрел, защото ти не успя да улучиш онова, което искаше. За да убиеш Камък с рога, ти с удоволствие беше готов да минеш за лош стрелец!
Камък с рога се отдалечи, но успя да чуе думите на Тасунка-витко:
— Това, което направи и което искаше да направиш, Шонкавакон, няма да прослави племето на дакота. Прибери си стрелата и се скрий в своята шатра. Моите очи не желаят да те виждат!
Младите бойци, които бяха изпълнили първата задача, доведоха конете си и се отправиха към второто изпитание на тяхната сигурна стрелба.
Камък с рога си избра бялата кобила. От гърба на животното, с което се понесе в галоп на сто крачки разстояние от поставения щит, той веднага улучи средата. Планински гръм улучи не по-зле от него. Сина на Старата антилопа и Копиен връх бяха заедно с неколцина други млади дакота, асинибоини и черни ходила сред онези, които издържаха и на второто условие. Общо взето обаче броят на стрелците, които можеха да вземат участие в третия тур, не беше вече много голям.