Сега трябваше да се образуват двойките — по един стрелец и по един ездач, който щеше да язди с щита в ръка и да се опитва по всякакъв начин да не допусне стрелеца да улучи щита. Поради голямата бързина това състезание не беше безопасно нито за ездача, нито за коня. Вождовете определиха срок от около двадесет минути, в който задачата трябваше да бъде изпълнена, инак щеше да се приеме за изгубена. Тъй като Камък с рога и Планински гръм бяха допуснати и двамата да участвуват като стрелци, те не можеха да образуват една двойка.
Приближи се Матотаупа и предложи да язди за Планински гръм. Младият сиксикау просия, защото знаеше, че сега щеше да последва луда игра. Камък с рога хвърли око на един млад асинибоини, когото искаше да помоли да му стане партньор. Преди обаче още той да се приближи към него, Тасунка-витко тръгна към Камък с рога.
— Да си опитаме ли силите?
— Хау.
Матотаупа бе проследил кратката сцена. Очите му просветнаха, но той не се намеси.
Новината за новообразуваните две двойки премина със светкавична бързина от уста на уста. Решено бе двете двойки да проведат своето състезание едновременно върху двойно по-голяма площ, и то последни, тъй като всички зрители очакваха то да стане връх на състезанията. Участниците в празненството бяха силно възбудени при мисълта за подобно бойно зрелище, чийто изход съвсем не можеше да се предвиди и което обещаваше да демонстрира най-смело ездаческо майсторство. Всички, които навярно си бяха поотпочинали малко или се бяха отдалечили да си посвършат някаква работа, се стекоха за състезанието. Образуваха се отделни групи и момчетата и момичетата разискваха не по-малко въодушевено от бойците и старейшините всички възможности и шансове.
От младите бойци, които най-напред пристъпиха за изпълнение на третата задача, четирима съумяха в разстояние на петнадесет минути да улучат целта и при тези трудни условия. При останалите носачите на щитовете успяха да осуетят улучването, бягайки с конете си. Стрелците имаха право само на една стрела. Сред четиримата, които бяха сред щастливите победители в състезанието по стрелба с лък, беше и Копиен връх, синът на Чотанка от Мечата орда. Сина на Антилопата насмалко не бе улучил; стрелата му бе попаднала в щита, ала не в центъра. Той твърдо понесе несполуката си.
Когато дойде време, Камък с рога доведе своя кулест жребец, а Планински гръм — алестия си кон. Матотаупа имаше прекрасен бял кон. Той сигурно си го беше купил през последната година, а може и да го бе откраднал или заловил от диво стадо; Камък с рога не знаеше това, защото още не бе поговорил спокойно с баща си.
Тасунка-витко също яздеше бял кон, един огън-жребец.
Двете двойки застанаха на края на широкия, ограден за състезателната борба район, и то стрелец и щитоносец на отсрещни страни. По даден от вождовете знак четиримата ездачи навлязоха в района. Камък с рога носеше костения си лък и една стрела. Кулестият му жребец сякаш усещаше колко много зависи сега от неговата повратливост и бързина. Той стъпваше нервно и отхвърляше нагоре глава. Юздата му висеше свободно. Камък с рога бе поставил вече на шега стрелата си. Той трябваше да улучи щита на Тасунка-витко в средата, но Тасунка имаше право да движи коня, себе, си и щита както той си иска. Задачата на младия боец съвсем не беше, лесна.
Камък с рога видя как Планински гръм и Матотаупа се спуснаха в галоп един срещу друг. Тогава и той подкара своя кулест жребец по-бързо. Облак прах се разлетя на всички страни. Четиримата ездачи яздеха животните си голи, без покривала, и можеха бързо да се плъзгат на една или на друга страна върху гладката козина по време на бързата и умела езда. Камък с рога и Тасунка-витко се разминаха най-напред, като че минаваха на показ, прилепили почти телата на конете едно до друго. После и двамата обърнаха. Тасунка-витко подкара бързо право срещу младия стрелец, сякаш искаше да го заобиколи. Камък с рога осуети намерението му, като тръгна насреща му в същото темпо; непосредствено един пред друг двата коня се изправиха на задните си крака. Така двамата ездачи вече се бяха представили един на друг и сега започна борбата за успеха на трудния изстрел.
Тасунка-витко се остави да го преследват. Кулестият кон настигна белия жребец и му пресече пътя. В този миг Тасунка прехвърли щита от другата страна, така че Камък с рога не успя да отпусне стрелата. Когато младият боец заобиколи своя противник, Тасунка се плъзна под тялото на белия си кон, като отхвърли преди това щита върху гърба си. Не беше лесно да го извади човек отново от това сигурно за него положение. Камък с рога се хвърли заедно с коня си на земята пред белия жребец, така че Тасунка трябваше да го прескочи със своя мустанг. Ако вождът на дакота искаше да осуети възможността на Камък с рога да стреля в този миг отдолу и да го улучи, той трябваше отново да се прехвърли върху гърба на коня си. В същия миг кулестият жребец вече бе стъпил на крака и дивото преследване продължи. Сега Камък с рога си постави за задача да измори противника си и неговия кон с все нови и нови, следващи един след друг опити за нападение. Кулестият жребец отдавна вече беше разбрал, че неговият ездач трябваше да победи заедно с него белия кон и ездача му. Той се чувствуваше в стихията си, разгърна всичките си сили и изпълняваше всички най-изкусни и повратливи движения, сякаш защищаваше собствения си живот. Камък с рога трябваше да внимава само неговият жребец да не удари или захапе белия кон на Тасунка. Кулестият мустанг сигурно смяташе, че трябва да прогони другия кон, и полагаше всички усилия да се справи със задачата.