Над бойното поле вече се бяха вдигнали гъсти облаци прах. Борбата между Матотаупа и Планински гръм беше в разгара си. Двете двойки прекосяваха от време на време пътя си и трябваше отново да се разделят. Конските копита удряха глухо върху обраслата с трева почва. От време на време някои от стрелците или от щитоносците надаваха остър вик и наоколо избухваха виковете на зрителите, чиито слепоочия и очи пламтяха от възбуда. В този миг Камък с рога накара своя кулест кон да се хвърли в прекрасен скок над Тасунка-витко, за да го обърка, ала Тасунка само се приведе и отново успя навреме да скрие щита от стрелата. Камък с рога проследи внимателно държането на Тасунка при такъв скок.
Вече бяха изминали десет минути и двамата стрелци все още не бяха изпълнили задачата си. И четирите коня, и ездачите им бяха мокри от пот, покрити целите с гъст слой прах. Издигналият се над бойното поле прах вече започваше да затруднява видимостта. А кулестият жребец все още не беше ни най-малко уморен. Той продължаваше с истинска радост да изразходва буйните си сили. Сега Камък с рога играеше със своя мустанг така бързо и дотолкова се приближаваше от всички страни до Тасунка-витко, че неговият бял жребец почти не можеше да се отдели от мястото си. Междувременно във външния кръг двамата други ездачи се преследваха в див бяг. Планински гръм следваше по петите Матотаупа, който увисваше ту отдясно, ту отляво на своя кон.
Определеното време постепенно изтичаше. Зрителите бяха извън себе си от възбуда. Те крещяха и размахваха ръце, сякаш сами участвуваха в състезанието.
Камък с рога също подкара своя щитоносец пред себе си. Той дори не знаеше, че сам крещеше и кулестият му жребец полетя като вихър. Камък с рога реши да направи един последен опасен риск, за да надхитри своя необикновено сръчен щитоносец. Насочи се косо към галопиращия бял жребец на Тасунка-витко, прескочи още веднъж над бясно препускащото животно, като се спусна при това обаче почти под корема на своя кон и увисна с левия си крак за ремъка от конски косми на врата на кулестия жребец. Разчиташе, че и при този скок Тасунка-витко ще отмести щита по същия начин, както при първия случай, и не се бе излъгал. Убедил се, че е предвидил правилно, той отпусна отгоре надолу единствената си стрела! Това почти не беше изстрел, а удар, с който той забоде острието на стрелата си в центъра на щита. И двамата извикаха едновременно, Тасунка-витко и Камък с рога. Виковете и на двамата бяха победни възгласи. Камък с рога възвести собственото си постижение, Тасунка-витко — великолепното постижение на възмъжаващия млад боец.
Веднага след това прокънтяха и победният вик на Планински гръм и потвърдителният възглас на Матотаупа. Планински гръм бе успял да улучи средата на щита на Матотаупа през цялата ширина на бойното поле, когато Матотаупа, започнал вече да се изморява, не бе успял достатъчно бързо да премести в един миг щита си на обратната страна.
Двамата млади победители и двамата щитоносци подкараха конете си заедно в една редица по средата на бойното поле. Прахът се спусна и се разреди. Матотаупа и Тасунка-витко държаха високо изправени щитовете, в средата на които стърчаха стрелите. Радостните възгласи на зрителите дълго не стихнаха.
Четиримата участници в играта препуснаха към потока, за да се измият от праха. Мустангите също навлязоха веднага във водата, която бе приятно затоплена от слънцето. Тасунка-витко и Матотаупа се стараеха да не срещнат погледите си дори за миг. Камък с рога и Планински гръм се смееха заедно, толкова голяма беше радостта им от победата, която и двамата бяха успели да си осигурят в последната минута.