— Ти добре се справи — каза Тасунка-витко на своя стрелец.
— Моят мустанг добре се справи — отвърна Камък с рога късо и погали кулестия кон по меката муцуна.
На шестимата млади бойци, които бяха издържали и последното изпитание, бе предоставено сами да определят начина, по който ще покажат изкуството си в стрелба със стрела. И шестимата се колебаеха, защото какво ли можеше да бъде по-трудно от това, което бяха показали накрая?
Матотаупа обаче пристъпи към Камък с рога.
— Докажи, че си мой син, синът на Матотаупа, и стреляй в слънцето!
В гласа му прозвуча лека нотка на ревност. На Матотаупа не бе много приятно това, че Тасунка-витко бе провел състезанието заедно с Камък с рога.
— Настояваш ли да изпълня този удар? — попита Камък с рога.
Матотаупа погледна изненадано сина си.
— Щом искаш, така да бъде — добре, настоявам да стреляш в слънцето!
— Той ще стреля в слънцето! — обърна се след това Матотаупа към вожда Горящата вода.
Думите му веднага тръгнаха от уста на уста.
— Ще стреля в слънцето! Ще стреля в слънцето!
Матотаупа почака да му донесат слънчевия щит от шатрата на Горящата вода. Той показа на сина си и на всички стоящи наоколо вождове белега в центъра на щита, точно по средата на слънчевия кръг. Белегът бе останал от попадението на стрелата, с която Матотаупа бе улучил преди няколко години същия този щит.
— Ето тук — каза той на Камък с рога, — това е целта ти.
Матотаупа се отдалечи на триста дълги крачки в североизточна посока, така че слънцето да остане в гърба на стрелеца, за да не го заслепява. Той застана на място и вдигна пред гърдите си кръглия щит, направен от няколко пласта кожа от горната част на бизонов врат.
Участниците в празненството стояха отдясно и отляво на пистата за стреляне. Никой от тях не би се осмелил да се заеме с изстрела, който трябваше да бъде даден сега. Беше необходима голяма сила, за да се изстреля стрела с обикновен лък на такова разстояние, да се отпусне тя така силно, че стрелата й да се забие на триста големи крачки разстояние в щита, и освен това беше необходима съвсем овладяна точност на стрелбата, за да може стрелата да попадне в целта. Само онези от зрителите, които бяха присъствували преди години на стрелбата на Матотаупа, смятаха изобщо за възможно подобно постижение.
Камък с рога стоеше срещу баща си на необходимото разстояние; той държеше все още свален костения лък, и изглежда, че искаше още веднъж да навикне с разстоянието, целта и лъка си. Наоколо се беше възцарила пълна тишина; сред всеобщото мълчание потръпваха очакване, но също така и недоверие.
Камък с рога вдигна лъка, сложи стрелата, изпъна лъка с необикновената еластичност с всичката си сила, прицели се и стреля незабавно. Отпусната, тетивата звънна, украсената с пера стрела полетя с такава скорост, че дори погледът не можеше да я следва.
Всички бяха вперили поглед в щита, който Матотаупа държеше пред гърдите си.
Някои от зрителите, които стояха близо до Матотаупа, нададоха след известна страхопочтителна изненада първите тържествуващи възгласи.
— Улучи! Улучи! Улучи слънцето!
— Улучи слънцето! Улучи слънцето! — подеха и останалите.
Младият боец, на чийто врат висеше огърлицата от мечи нокти и зъби, бе станал център на празненството. Вестителят съобщи повторно:
— Камък с рога, синът на Матотаупа, улучи щита на сто крачки разстояние от права стойка! Камък с рога улучи щита от сто крачки разстояние от гърба на препускащия си кон. Камък с рога улучи щита на един щитоносец на гърба на препускащ кон! Камък с рога, синът на Матотаупа, улучи слънчевия щит на триста крачки разстояние! Камък с рога от шатрите, на сиксикау е най-добрият стрелец сред младите бойци!
Когато възгласът на вестителя заглъхна, Матотаупа вече се беше приближил.
— Добре се справи — каза той и посочи на младия стрелец щита, на който стрелата се бе, забола здраво точно в средата, в старата дупчица от куката на Матотаупа.
— Не по-добре, отколкото на времето ти — отвърна Камък с рога на баща си.
След големите успехи в състезателния бой игрите на топка донесоха за зрителите приятна отмора. Навярно младите бойци, които вече бяха провели състезанието по бягане и по езда, не мислеха така, защото вече много бяха уморени, но никой от тях не се издаде с нищо. Беше направено предложение поради напредналото време да не се провеждат четири игри между трите племена, а само една-единствена игра. Щяха да изберат двама водачи: всеки водач имаше право да образува своята група чрез последователно извикване на играчите, които той искаше да вземат участие в неговия тим. Никой не беше сигурен откъде бе дошло това предложение. Всъщност Камък с рога беше намекнал за подобна възможност на вожда Горящата вода и оттам предложението бе преминало през кръга на главните вождове и те го бяха одобрили. Бойците на сиксикау предложиха Планински гръм за водач на единия тим, дакота — Сина на Антилопата; асинибоини също предложиха един млад боец. Планински гръм отстъпи, за да подкрепи избора на бойците на асинибоини. Това бе посрещнато от всички страни с одобрение. Сина на Антилопата и младият асинибоини излязоха напред. Жребият реши представителят на асинибоини да избира пръв и той веднага посочи Планински гръм. Сина на Антилопата беше изправен пред трудно решение, когато се наложи да направи своя избор втори поред. Ала междувременно страстното желание за победа на участниците в състезанието така бе овладяло всички сърца и мозъци, че за младите бойци единствено важно беше изгледът за победа на игралното поле и всичко останало избледня. Така Сина на Антилопата повика Камък с рога към себе си. Копиен връх също мина на тази страна.