Игралното поле вече бе отмерено и пазителите на реда накараха зрителите да отстъпят от границите му. Досега пазителите на реда не бяха имали много работа, но по време на играта на топка страстите така се разгорещяваха, че всички пазители се събраха на едно място, за да осигурят възможност за спокойна игра и да задържат зрителите вън от границите на полето. Самите пазители на реда представляваха цветна картина. Всички бяха снажни мъже. Телата им бяха изрисувани с пъстри важни обредни символи; това даваше, възможност на всеки да ги различава отдалеч.
Хвърлиха нагоре твърдата малка, напълнена с конски косми топка по средата на игралното поле. Най-добрите играчи от двата тима се спуснаха към нея, докато тя беше още във въздуха. Сина на Антилопата успя да я удари пръв и осигури по този начин първия удар за своя тим. Планински гръм обаче улови топката и я върна обратно в полето на противниковата партия. Веднага започна борбата за топката. Със силни възгласи, скоро дори и с бойните възгласи на своите племена избраните най-бързи и най-умели бегачи на отделните племена тичаха след топката. За Камък с рога и Планински гръм беше удоволствие, че могат отново да изпитат своята сръчност и сила. Не усещаха вече умората си и зрителите преминаваха от насърчителни възгласи към весел смях, когато двамата млади бойци си премерваха силите, мъчеха се да се измамят един друг и с умели удари лъжеха, че искат да ударят топката. Пазителите на реда непрекъснато трябваше да се намесват, за да задържат запалянковците вън от игралното поле и да пазят границите му. Сина на Антилопата и младият асинибоини бяха достойни съперници като водачи на двата тима. Камък с рога се беше оттеглил към вратата между двете шатри, когато веднъж неговият тим изпадна в трудно положение, и в последния миг пред сами вратата удари топката и я отправи далеко отвъд средата на полето. Сина на Антилопата пое удалия се случай и запокити топката във вражеската врата. Когато бе отбелязан този първи гол, отвред избухнаха похвални възгласи. Последва гол на противниковия тим. Младият асинибоини издебна топката и с първия удар я запрати в противниковата врата! От този миг нататък борбата стана остра, защото третият гол трябваше да реши коя от двете партии щеше да бъде победител. Играчите започнаха все по-често да се събират на групи. Скупчваха се, играчи политаха към земята и се налагаше да се намесват пазителите на реда. Темпото ставаше все по-бързо. Прахът се вдигаше на облаци и зрителите едва успяваха да следват с поглед пътя на топката. Виковете на играчите се сблъскваха непрекъснато.
Когато вече се здрачаваше, все още не бе вкаран третият гол и вождовете прекъснаха играта като нерешена. Този изход бе посрещнат от всички страни със задоволство и всеобщите радостни възгласи се носеха още дълго над празничния бивак.
Докато играта на топка направи най-силното впечатление за момента, впоследствие мозъците на всички не можеха да се освободят от впечатленията от състезанието по езда и от стрелбата по слънцето. Отнякъде бе разпространена мисълта, че Камък с рога си бил послужил с тайнства и магии. Той сам забеляза как мнозина започнаха да го гледат плахо. Защото кой можеше да знае — така гласеше мълвата — дали магията е, била добра или лоша? И все пак, общо взето, тези гласове не се надигнаха високо, докато всеобщото одобрение се произнасяше без завист, радостно и шумно. Камък с рога бе станал прицелна точка за разговорите на участниците в празненството, именно това, което бе искал да избегне.