На следващия ден се състоя играта на девиците. Беше вече късно утро. Слънцето блестеше от небето, на запад Скалистите планини стърчаха тъмносини във висините. Тревата по поляните вече съхнеше. На широкия плац за празненството цареше оживление. Майки и баби, сестри и братя, млади бойци и уважавани бащи се насъбраха, за да видят младите и хубави девойки на отделните племена и да чуят за техния безупречен и работлив живот.
Девойката Уинона от шатрите на Тасунка-витко не взе участие в това празненство, защото тя отдавна вече се беше омъжила за младия боец, когото обичаше, и бе вече майка на петгодишно момченце, което умееше да язди и искаше да стане някога вожд. Така сестрината дъщеря на вожда Макпиалута водеше заедно със Ситопанаки редицата на девойките, които сега се появиха на празничната площадка. Девойките бяха облекли най-скъпите си дрехи, от най-фина кожа, с богата везба. Те носеха огърлици от миди. Според обичая на своето племе девойките от племето на дакота бяха боядисали в червено пътя между косите си. Всички стояха със сведени погледи, защото знаеха, че ги наблюдават от всички страни. Дългата редица се водеше от двете първи девойки. По средата на празничната площадка бе поставен боядисан в червено камък и край него бяха забодени в земята две копия. Всяка девойка трябваше да докосне този камък и копията, преди да заеме мястото си в кръга.
Камък с рога и Планински гръм, изобщо бойците, стояха не в предните редици на зрителите и слушателите, а по-назад. Гледаха над раменете и главите на майките и бабите към кръга на девойките.
Камък с рога беше познал сестра си. Тя бе вървяла последна от всички и стоеше сега, когато кръгът на девиците се затвори, до племенницата на Макпиалута и до Ситопанаки. Сред мъжете зрители изникна отнякъде и Шонка. Матотаупа не се виждаше никъде, отначало имаше само малцина и от главните вождове на трите племена. Може би те се съвещаваха нещо.
Сестрината дъщеря на Макпиалута говореше ясно и простичко. Назова името на баща си и своето. Разказа как работела в шатрата на родителите си, как щави кожи, шие дрехи и ги бродира и как веднъж, когато през нощта баща й бил някъде навън, тя трябвало да защити с нож в ръка родната шатра през зимата от една изгладняла пума. Тя показа белега от ноктите на звяра върху мишцата си. Нейният разказ се хареса на всички. Двама млади бойци и две по-възрастни жени пристъпиха напред, за да похвалят девойката, която беше горда и трудолюбива, както подхожда за дъщеря на вожд.
После заговори Ситопанаки. Говореше съвсем накратко, както обикновено, но също така ясно, тъй че всички можеха да я разберат, и също съпровождаше думите си с жестове, които бяха ясни за всички присъствуващи — дакота и асинибоини. Като особена своя постъпка тя разказа следното: Преди две зими малкото й братче избягало надалеч сред топящия се сняг и се осмелило да стигне до опасни места. Горе на планината имало пропаднали снегове и малкото момченце било затрупано. Никой не знаел къде е то, но Ситопанаки го търсила толкова дълго заедно с голямата черна кучка, докато най-после успяла, самата тя застрашена от смъкващите се снегове, да изрови малкото си братче. Заклинателят го върнал отново към живот. Горящата вода потвърди разказа на своята дъщеря. После напред пристъпи Нощния бродник, синът на Мъдрата змия. Той похвали гръмко Ситопанаки, която била смела и работлива, чиито крака стъпвали леко и чиито ръце се движели бързо. За нея никой млад боец не можел да каже, че го е погледнала по-дълго, отколкото се полагало, и онзи, който я отведе някога в своята шатра, ще бъде похвален от всички, тъй като ще е направил добър избор. Изскочи напред младата жена Подигравчийката и потвърди от цяло сърце изказаното мнение. С това разговорът за Ситопанаки бе приключен. Камък с рога не се бе помръднал от мястото си и Планински гръм видя по лицето на майка си, че това я огорчи. Каква похвала би било за нейната дъщеря, ако и Камък с рога, победителят във всички състезания, я бе похвалил!
Девойките продължаваха своите, разкази по реда си.
Часовете минаваха. Стана пладне, а после и след обяд. Но не само девойките продължаваха да стоят в кръга, а и от слушателите никой не си отиде и децата стояха съвсем спокойно, както се бяха научили още през първата годинка от живота си, притиснати здраво в носилката. Към обяд придойдоха още неколцина слушатели, сред които бяха главните вождове на сиксикау, а също и Матотаупа. Той застана встрани, доста отдалечен от своя син и Планински гръм.