Уинона щеше да говори последна. Тъй като Шонка остана на мястото си, близо до нея, Камък с рога усети, че се готви нещо лошо, и помоли с поглед Планински гръм да пристъпят заедно малко по-близо до кръга на девойките.
Уинона беше облечена в особено скъпа рокля, най-скъпата от всички, макар че не бе бродирана нито с един бод. Тя беше ушита от кожата на бял бизон, каквито се срешат извънредно рядко. Матотаупа бе убил този бизон още като млад боец с копието си и бе подарил кожата му на своята майка, бабата на Харка, която я носеше ушита на рокля само при празнични случаи. Когато Матотаупа доведе жена в шатрата си, Унчида подари ценната празнична рокля на нея. Куршумът на един пани бе убил жената на Матотаупа и Унчида запази роклята за внучката си. Сега, на този ден, по случай големия празник, Уинона обличаше за пръв път роклята от бяла бизонска кожа. Камък с рога имаше чувството, че вижда отново покойната си майка, когато съзря сестра си в тази рокля.
Тъжната красота на Уинона, гордото мълчание, с което носеше своята мъка, създаваха своего рода безвъздушно пространство около нея. Когато дойде нейният ред, тя каза:
— Името ми е Уинона. Моят баща е Матотаупа. Живея в шатрите на Мечата орда от голямото племе на оглала, които принадлежат към голямата група на тетон-дакота. Майка ми умря. Унчида се грижи за мене и ме научи на всичко, което една девойка трябва да знае.
Настана тишина. Навярно слушателите бяха очаквали, че Уинона ще говори още и ще разкаже нещо по-особено от своя живот. Но тя бе приключила онова, което имаше да каже.
Въпреки това обаче сега напред пристъпи Чотанка, заедно с чиято шатра Уинона бе дошла за празника, и заговори:
— Унчида не само научи Уинона да тави кожи, да приготовлява месо, да шие дрехи и да ги бродира и да построява шатра. Уинона познава всички целящи билки и знае къде да ги намира. Знае да лекува леки и тежки рани с умение и под нейните ръце всичко, което не може да бъде излекувано, се изцелява. Така тя спаси от смъртта двама наши бойци — мен самия и Стария гарван, когато белите мъже ни бяха наранили смъртоносно със своите изстрели. Заклинателят Хавандшита не успя да затвори нашите рани и да спре кръвта, но Уинона се справи така, както Унчида я е учила. Унчида е голяма магьосница и Уинона е нейна наследница. Аз казах, хау.
Речта му бе посрещната от присъствуващите с бурни овации, защото да се лекуват рани, беше голямо изкуство сред този народ от ловци и бойци и Чотанка не бе говорил казано и чуто, а от собствен опит. Погледите, които се насочиха към хубавото и мълчаливо момиче, облечено в роклята от бяла бизонска кожа, бяха доброжелателни и изпълнени с възхищение.
Матотаупа, бащата, и Камък с рога, братът, също не правеха изключение от общите чувства. След дълго време сега за пръв път баща и син от само себе си мислеха и чувствуваха еднакво. Из един път и двамата разбраха, че Уинона, макар да бе само девойка и дъщеря на прокуден, бе успяла да си извоюва сред родното племе ненакърнимо положение. Уважавани от всички бойци я ценяха високо.
Сега думата поиска Шонка. Преди това той бе разговарял накъсо с един боец дакота на средна възраст. Камък с рога бе проследил това съвсем точно, но Уинона не можеше да го е видяла, защото в този миг стоеше гърбом към двамата мъже.
— Чотанка! — започна Шонка, чиято жена Хиацинта бе извезала празничната дреха на мъжа си прекалено много богато, без да се съобразява с това, че той беше още съвсем млад боец. — Чотанка, ти говориш като добър баща за девойката Уинона и въпреки това не каза две неща. Аз искам да кажа най-напред доброто. Двете дъщери на вождове, които говориха първи от редицата, разказаха за себе си свои смели постъпки. Уинона също е смела. Тя не бе видяла още десет лета, когато се осмели тайно да освободи баща си от ласото, с което Тасунка-витко го бе овързал.
Всички погледи се насочиха към Тасунка-витко и Матотаупа. Само Камък с рога избягна да погледне към баща си. Преди обаче някой да заговори или да се случи нещо, самата Уинона каза високо и ясно:
— Това, което казваш, Шонка, е известно на нашите старейшини. Но те не ме наказаха за това. Защото Матотаупа е мой баща и аз бях дете тогава. Ти никого не би могъл да обругаеш с тази постъпка.
— Че аз не исках да те обругая, аз само те похвалих!
— Лъжеш. В извезаната кожа на твоята красива реч бе загърнат меч.
Изглежда, зрителите бяха съгласни с Уинона.
— Девойко, пази си езика! — извика Шонка още по-раздразнен от това. — Аз имам да кажа още и всички ще разберат кой лъже тук! Чотанка е добър като баща към тебе и Унчида се старае да те възпитава. В теб обаче се е поселил лъжовен дух! — Шонка се извърна от Уинона към Чотанка. — Чотанка! Къде беше Уинона през нощта преди започването на нашето празненство?