След този въпрос наоколо настана възбуждение и мнозина предварително се възмутиха от изказаното подозрение. У други обаче се събуди любопитство дали тази девойка в рокля от бяла бизонска кожа все пак не бе сторила нещо непозволено.
— Момичето спеше в моята шатра! Отровен език! — извика възмутено Чотанка.
Камък с рога погледна към сестра си. Тя изглеждаше готова на всичко, напълно спокойна, съвсем различна от нощната среща с брат си.
Шонка доведе още един боец и назова името му.
— Това е „Кървавата томахавка“! Нека той каже какво е видял.
— Чотанка! — заговори замислено този боец. Носът му беше много силно изрязан, челото — ниско. Той не беше от Мечата орда, а принадлежеше към друга група от дакота. — Чотанка, моите очи видяха как през нощта преди започването на нашето празненство Уинона изскочи от твоята шатра, изтича навън към прерията и дълго се забави там. Най-после се върна и се вмъкна отново тихо в шатрата ти.
— Това не е вярно! — отвърна веднага Чотанка. — Уинона?!
Девойката не се поколеба нито миг.
— Вярно е.
Чотанка избухна:
— Къде си била?
Девойката мълчеше. Слушателите се спогледаха безмълвни. На повечето момичета им дожаля за Уинона. Те й съчувствуваха. С кого можеше да се е срещнала тайно тя? Кого обичаше? Мислите, на майките и бабите бяха по-остри. Чертите на лицето им изразиха презрение и очакваха отговор.
Върху лицето на Чотанка се появи червенина от яд и разочарование. Кървавата томахавка изглеждаше доволен от въздействието на своите думи. Шонка се хилеше злорадо. Дъщерята на прокудения беше опозорена в присъствието на вождовете, на бойците и на жените на три племена. Хубавата й празнична дреха не можеше да й бъде вече от полза, не можеше да й помогне и способността й да лекува. Още един миг и сам Чотанка щеше да се види принуден да й заповяда да напусне опозорена кръга на девойките.
Уинона мълчеше.
В този миг обаче Камък с рога излезе напред, посред кръга, където всеки можеше да го видя.
— Моята сестра Уинона и аз се видяхме през нощта преди започване на тържеството.
През редиците на слушателите премина движение като напор на вятър. После настъпи пълна тишина. Уинона само леко бе раздвижила ръка.
— О! — успя да се овладее отново Шонка. — Ти си Харка, наречен днес Камък с рога? Разбирам, че би желал да защитиш сестра си. Можеш ли да докажеш обаче, че си бил през онази нощ навън сред прерията?
Камък с рога стоеше твърде отдалечен от говорещия. Сега той бавно пристъпи към него и се спря на около пет крачки пред лицето му.
— Не искам да се приближавам повече, защото смърдиш — каза той не високо, но достатъчно ясно, за да могат всички да го разберат, и той също придружи думите си със знаците на езика на жестовете. — Заръчал си да ти избродират богата дреха на вожд. Навярно имаш вече зад гърба си големи прояви! Щом като вече си станал боец, Шонкавакон, с когото може да се разговаря, аз ще ти докажа къде съм бил през нощта преди започване на нашето тържество. Кажи ми обаче ти преди това, къде са скалповете на враговете, които лично си убил?
— Ние присъствуваме на танц на девиците, а не сме дошли на състезание на бойци!
— Сега започна танцът между нас, Шонка, куче с олигавена муцуна, Вакон, тайна на лъжата! Покажи ми скалповете и ноктите на мечките, които си плячкосал! Не може да не си ги донесъл със себе си за празника?
Девойките в кръга и слушателите наоколо следяха заинтригувани спора между двамата. Истинският боец трябваше да умее да си служи с речта еднакво добре, както и с оръжието.
— Аз съм видял вече двадесет и четири лета… — Шонка каза това и се запъна; той знаеше, че никога не се бе отличавал със сръчност или с бърз ум, и оттам именно произлизаше неговата омраза към винаги по-бързия Харка.
— Двадесет и четири лета си видял вече, ала никога досега убит от тебе враг! Аз ще ти изпратя моите легини, за да преброиш скалповите коси по шевовете им! Може би и Кървавата томахавка ще дойде да ти помага при броенето. Що се отнася до теб обаче, аз виждам, че ти си мирно настроен и не обичаш да убиваш бойци със своя нож. Предпочиташ да се биеш с лъжи срещу девойки. Пази се, това също крие опасности за тебе! Девойките имат братя и бащи, ти твърде късно разбра това.
— Какво означават тези заплахи?! Кажи истината, ти…
— Замълчи! Аз чета мислите ти, Шонка. Не произнасяй на празничната поляна никаква дума, отговор на която трябва да бъде моят нож! Ние не бива да проливаме кръв тук. По-добре ще бъде да излезем на състезателна борба. Но какво мога аз да ти предложа? Ти ме караш да те съжалявам. На времето, когато бяхме още момчета, ти имаше свестен мустанг и макар че удари моя кон, за да ме накараш да падна от него, все пак яздеше бързо. Сега обаче си заловил за себе си мустанг, който прилича на скакалец. Направи един скок, после се спре да почива, за да размисли кога да направи втория. Аз не мога да се състезавам с теб дори на гърба на своята бяла кобила, защото бих те изгубил от погледа си. Или може би искаш да се състезаваме по стрелба с лъковете си? Съветвам те да внимаваш! Не се цели никога в целта, която си си определил; ще сбъркаш. По-добре стреляй настрани, може тогава да улучиш случайно. А какво ще кажеш за игра на топка? И там нищо не можем да направим двамата. Току-виж, обхванало ме желание да те сбъркам с топката и да те запратя със сопата си в шатрата! Може би това би било най-полезната ми постъпка. Аз казах, хау!