Наоколо избухна всеобщ смях; и след като се уталожи, той отново припламваше тук и там като весел огън. Шонка целият се беше изчервил.
— Докажи къде си бил през нощта, хвалипръцко!
Камък с рога обърна гръб на Шонка и погледна в онази посока на кръга от слушатели, където стояха главните вождове.
— Нека вождовете и старейшините разрешат на боеца Планински гръм да говори!
Планински гръм пристъпи напред.
— Моят кръвен брат Камък с рога излезе през нощта преди започване на празненството със своя кулест кон навън в прерията и се върна в шатрата на сутринта. Това е истината!
Множеството зрители бяха доволни. Уинона, лечителката в бялата рокля от бизонска кожа, и Камък с рога, който носеше на гърдите си огърлицата от мечи нокти и зъби и бе излязъл победител във всички състезания, се харесваха на всеки непредубеден. Одобрителни възгласи подкрепиха онова, което бе казал Планински гръм.
Бълващ змии и гущери, Шонка се оттегли настрани. Шестима снажни, пъстро и сръчно изрисувани пазители на реда го поеха там и му нанесоха плесниците и ударите с юмрук, които заслужаваше всеки клеветник.
Вестителят обяви от името на главните вождове и на заклинателите, че всички девойки са били достойни да вземат участие в Танца на девиците.
След като девойките напуснаха кръга около боядисания в червено обреден камък, беше ред да излязат онези млади мъже, които вече бяха приети за бойци, но не се бяха отличили още чрез славни дела по време на бой или на лов. Такива младоци не бяха узрели още и да се заглеждат по момичетата и сега по всеки от тях, който бе ходил тайно подир някоя девойка или бе свирил на флейта в нейна чест, заваля дъжд от подигравателни думи. Камък с рога и Планински гръм не бяха сред тази група; те бяха пълноценни мъже, доказали достойнствата си по време на лов и на бой. Нощния бродник обаче, синът на Мъдрата змия, трябваше да пристъпи заедно с младоците и женената Подигравчийка се надсмя жестоко над младия човек заради любовта му към дъщерята на вожда. Той се изчерви целият от срам и не отвърна нищо.
А Подигравчийката се разсмя доволна и участниците в тържеството, особено младите момичета, се разсмяха заедно с нея. Никоя от тях не си мислеше нещо лошо при това, защото един млад мъж трябваше да умее да понася такива подигравки, макар и да не му бе позволено да отвърне на девойките с еднакво остро оръжие.
Един-единствен човек се почувствува силно възбуден и това бе Камък с рога. Само той наблюдаваше лицето на бащата на Нощния бродник — Мъдрата змия, и тихо се отстрани, за да не събуди у него впечатлението, че изпитва някакво чувство на задоволство, каквото и в действителност не изпитваше.
Най-после дойде вечерта.
Участниците в празненството бавно се разпръсваха. След дневната жега сега въздухът беше още топъл, но откъм планините повя лек ветрец. Небето бе изпълнено с багрите на слънчевия пожар, които бяха най-красиви, преди да ги погълне мракът.
Планински гръм поведе сестра си Ситопанаки към бащината шатра, Той се усмихваше, ала девойката беше съвсем сериозна. Когато сред блъсканицата от многото хора случайно се образува празно пространство около брата и сестрата, така че се почувствуваха сами, въпреки множеството наоколо, и можеха да бъдат сигурни, че никой не може да чуе онова, което ще си кажат, Ситопанаки рече:
— Твоят кръвен брат си е роден дакота и ще си остане дакота.
— Нощния бродник е още млад, но нима той не говори добре за теб, сестро моя?
— Нека си говори. Той ще си намери достатъчно жени за своята шатра. Аз не го обичам.
Братът и сестрата влязоха в шатрата. Ситопанаки веднага се зае да помага на баба си, която приготовляваше богат обяд за вожда Горящата вода, за семейството му и за очакваните гости.