Скоро след това и самият вожд се върна заедно с жена си и Камък с рога.
Двамата млади бойци взеха участие в тържествения обед на вождовете. Не говориха за онова, което се бе случило, но доста разсъждаваха върху идващия ден, върху играта на действителните случки. Горящата вода разказа, че сутринта ще представят лова на бизони с преоблечените бизони, с помощта на които по съвета на Матотаупа черните ходила бяха подвели бойците на асинибоини, както и успеха на вожда на асинибоини, който бе успял да излъже сам повече от осемдесет бойци от черните ходила. Представянето на боя с Тасунка-витко, хващането му в плен и бягството му бяха определени за следобеда. Тъй като всички предишни неприятели бяха тук, всеки щеше да играе собствената си роля. По този начин бе осигурена възможността събитията да бъдат представени точно така, както се бяха случили, и младежта щеше да научи всичко, както бе в действителност. Когато знатните мъже уговориха всичко необходимо, взе думата Планински гръм и рече шеговито:
— Момчетата дойдоха при мен и ме помолиха да им представим заедно с моя кръвен брат нашата шега с малкото бизонче!
Вождът Горящата вода се усмихна и разказа на гостите каква беше случката с бизончето. Всички погледнаха развеселени двамата млади бойци.
— Въпросът е само кой ще играе ролята на бизончето — допълни Камък с рога.
— Жребчето, което ти ми подари — предложи Планински гръм. — То е вече едногодишно. Израсна като млад мустанг, много по-упорит от млад бизон.
— Него ще вземем!
— А кой ще играе бизонката? Вождът Горящата вода се усмихна.
— Аз! И ще ви накарам и двамата истински да побегнете!
Всички се зарадваха. И възрастните мъже вече се смееха високо в очакване на предстоящото представление, което щеше да представи една младежка лудория на двамата млади бойци, които бяха станали вече известни през последните няколко дни.
Когато гостите се надигнаха и тръгнаха към собствените си шатри, те разказаха там колко весели неща ги очакваха след изгрев слънце и така още при първи зари всички момчета и момичета от племето на сиксикау, на асинибоини и на дакота, както и много младежи и девойки, пък и бойци, също и неколцина вождове се събраха, за да видят Горящата вода като бизонка и двамата млади най-добри бойци, представящи своята младежка лудория. Камък с рога бе довел своя кулест кон, който бе достатъчно привлекателен, за да се насъбере всичката младеж край тях. Маскираха мустанга като бизон с кожа и рога, което му придаде странен, смешен и същевременно всяващ ужас вид. Камък с рога заповяда на животното да легне и да се представи за умряло, защото конят трябваше да играе ролята на убития от момчето Харка бизон. Малкият брат на Планински гръм доведе бялата кобила, на която привързаха предните крака; тя щеше да играе яздитния кон на Харка. Камък с рога седна върху убития бизон-мустанг, както бе седнал седем години по-рано върху своя пръв собственоръчно убит бизон, и чакаше своя кръвен брат.
Той пристигна в бърз галоп на своя алест кон. Водеше израсналото вече, но още необяздено сиво жребче, хванато с ласото. На жребчето също бе завързана бизонска кожа, с която то в никакъв случай не искаше да се примири, както и с примката на ласото, която бе прехвърлена през врата му и можеше да се пристегне. То ту скачаше, ту се вдигаше на задните си крака, ту риташе с тях най-неочаквано, изобщо проявяваше пълната си сила и младежка ярост, също както малкото бизонче, което на времето младият сиксикау бе хванал на смях, и стоящите наоколо деца се радваха от все сърце.
— Опитай се да го яхнеш! — извика Планински гръм както някога на своя кръвен брат.
— Защо пък аз? Ти имаш право на това, ловецо на бизончета! — отвърна Камък с рога на езика на черните ходила.
— Убиец на бизони, убиец на бизони съм аз! Искаш ли да видиш старата жилава бизонка, тая опитна и наистина хитра крава, която убих с пет стрели?
— Да!
Планински гръм извърна своя алест кон, но малкото жребче искаше да тръгне с тях, точно както бе предвидено в програмата и както би постъпило бизончето, и затова теглеше яростно ласото, което го държеше за врата.
— Остави го! — извика Камък с рога. — Аз ще го яхна!
— Ела тогава!
Планински гръм скочи от алестия си кон, запъна крака в тревата и хвана здраво с ласото буйния млад мустанг. Двамата млади бойци хванаха ритащото яростно на вси страни животно, което дори вече се опитваше и да хапе, макар че в ролята на бизончето съвсем нямаше такава задача. Те го повалиха с обединени усилия на земята и трябваше да употребят доста сили, за да го успокоят дотолкова, че да могат да му махнат примката от шията. Когато пуснаха сивото жребче свободно и то скочи на крака, Камък с рога вече се бе метнал на гърба му. Младият мустанг побягна с всички сили. Не можеше обаче да се освободи от ездача си, до момента, в който той сам реши да скочи от гърба му. Скочи така, както на времето като момче бе скочил от гърба на бизончето, смъкна се назад, прехвърли се на земята с едно салто над края на опашката му и успя да се залови за нея и да изтича, въпреки опасните задни ритници, три-четири скока подир младия мустанг. После Камък с рога се върна обратно при своя кръвен брат, посрещнат от шумните възгласи на зрителите. Двамата млади бойци се разсмяха заедно със зрителите, но изведнъж млъкнаха, когато видяха приближаващата се в галоп бизонка. Вождът Горящата вода се бе скрил под една прекрасна кожа с глава и рога и ревеше като истински сърдит бизон. Двамата млади мъже освободиха със светкавична бързина своите мустанги — алестия жребец и бялата кобила, — за да не станат жертва на рогата на разярената бизонка, и двата коня избягаха на известно разстояние, но скоро застанаха спокойно на местата си, за да наблюдават любопитно по-нататъшното държане на своите господари. Двете „момчета“ се скриха зад „убития бизон“ — маскираният кулест жребец бе останал послушно да лежи като мъртъв — и насочиха стрелите си към тичащата, заплашително задъхала се „бизонка“. В този миг се оказа все пак, че жребчето съвсем не играеше ролята си на бизонче според предписанията, а направо бе избягало. Голямата група участници в празненството напразно се бе опитвала да го залови отново и да го върне обратно при неговата „майка-бизонка“. Крясъците на младежите в южната част на бивака показваха, че те напразно се опитваха със своите мустанги да заловят избягалото жребче с ласата си. Едногодишният свободен жребец бе по-бърз от всички останали мустанги с ездачи.