Не оставаше нищо друго, освен да прекъснат представлението и всички да се втурнат да ловят кончето. Камък с рога освободи своя кулест жребец от бизоновата кожа и се спусна в бърз бяг. Планински гръм го последва върху своя алест кон. Миг след това всички мъже от временния бивак се втурнаха подир тях с конете си, за да не пропуснат това удоволствие. Никой от тях не вярваше, че ще успеят да заловят отново младия мустанг.
Мнозина обаче бяха подценили бързината и ума на кулестия жребец-водач и сега пред очите им се разигра картина, която никой от тях не си бе представял за възможна. Когато Камък с рога и Планински гръм съзряха бягащия млад жребец навън сред прерията, Камък с рога кимна с глава на своя кръвен брат да изостане. Сам той скочи от своя кон, който се понесе с бързината на вятъра в широк галоп през полята, а Камък с рога изтича до едно близко възвишение на почвата, за да наблюдава какво ще стане по-нататък. Останалите ездачи го последваха и също се спряха. Освободен от тежестта на своя ездач, кулестият кон-водач се носеше в своя неподражаем галоп през степта. Настигна още пред погледа на насъбралите се зрители бягащия млад жребец. Пресече му пътя, заобиколи го и бързо го подкара обратно към стадото и в бивака под заплахата от страшните му зъби и показвайки му опасните си копита.
Там отново се събраха всички участници в празненството.
Камък с рога похвали своя кулест жребец, а младият кон стоеше с пулсиращи страни, съвсем послушен, край останалите мустанги.
— Ти още си ми много млад, за да вървиш по собствен път! — каза му Камък с рога, а Планински гръм го галеше успокоително по козината, защото и това младо животно вече бе развило необикновена бързина.
Така сцената с бизончето премина от всеобща възбуда и интерес във всеобщо задоволство. Бойците уверяваха вожда Горящата вода, че никога досега не са виждали такава прекрасна бизонка като него! Младите юноши разговаряха страстно за залавянето на младото жребче и за новото голямо постижение на Омагьосания кон.
Вече бяха закъснели малко и всички забързаха към разположения на запад, обграден от потока район, който представляваше най-добра площадка за представяне на измамата, организирана от преоблечените като бизони бойци.
Представянето на сцената трябваше да започне с онзи разговор между Матотаупа и Харка, в който бащата обясняваше на сина си предвидената хитрост. Камък с рога се огледа да потърси баща си, когото бе забелязал вече в групата на главните вождове на черните ходила и който сега се бе запътил към определеното място.
Камък с рога също изтича натам и се срещна с баща си. На мястото бе накладен малък огън. Матотаупа и синът му се владееха напълно. Никой не можеше да каже, че за тях бе съвсем необичайно това седене край огъня и разговорът, който те трябваше да проведат в пълно съгласие помежду си. Само в един-единствен израз припламнаха искри от пепелта.