Хвърлиха Камък с рога на земята, разгърнаха завивката, извадиха натиканата в устата му кърпа и той извика така, както бе извикал на времето.
Притича Матотаупа с големи скокове като планински лъв. В момента, в който се готвеше да скочи върху Тасунка-витко, скочи и Тасунка. Двамата мъже се сблъскаха във въздуха.
Наоколо зрителите посрещнаха с възхитени възгласи двубоя между двамата вождове, който те представяха с пълна самодисциплинираност, точно тъй, както се бе случило преди години. Матотаупа дишаше тежко. Сега, по време на играта, борбата изискваше от него много повече усилие, отколкото преди години, и ако днес Тасунка-витко можеше да проведе боя сериозно, навярно много лесно би излязъл победител, преди петимата сиксикау да се намесят. След представения бой чертите на лицето на Матотаупа изглеждаха, отпуснати и хлътнали.
Продължиха представлението. Развитието на вълнуващите и менящи се една след друга случки така бе приковало вниманието на зрителите, че те имаха чувството, че преживяват непосредствена действителност. Не само бузите на момчетата горяха. Някои от участниците в представлението обаче, които пресъздаваха своите лични преживелици, отново преживяваха някои мигове много болезнено, нещо, което по-голямата част от зрителите не можеха да осъзнаят с пълната му тежест.
Тасунка-витко лежеше овързан. Камък с рога седна край него и започна да чисти пушката си, макар че тя лъщеше като огледало. Овързаният поглеждаше към оръжието, поглеждаше към младия индианец, тъй както бе правил това преди години, ала с такава сериозност и проникновение, сякаш всичко беше действителност, и произнесе със същия тон и думите си:
— Твърдокаменни Харка Нощното око Убиец на ВЪЛЦИ! Стрелец по бизони Ловец на мечки! Ти си смел. Нима не се срамуваш да се биеш като предател заедно с мръснокраките койоти срещу бойците на собственото си племе?
Харка не бе отговорил нищо на тези думи. Само се бе отдалечил малко от пленника. Същото стори сега и Камък с рога и той сподири със същия отблъскващ поглед овързания мъж, да, той изпита същия срам, както на времето пред чуващите тези думи бойци на сиксикау.
Представлението продължаваше. Повториха сърдитите думи на кола на мъченията. Тасунка-витко пое от кола, около който горяха огньове, нагорещената двуцевна пушка; сграби я, изгори си още веднъж ръцете и се измъкна с бяг.
Краят на играта бяха преговорите на вождовете за сключването на мира.
— За да уговорим обаче помежду нас всичко ясно и точно — повтори Тасунка-витко тогавашните си думи, — искам да знаеш, че ние сключваме мир с бойците на черните ходила, но не с предатели, прокудени от шатрите на дакота!
Вождът Горящата вода също повтори своя отговор:
— Ти говориш за един гост на нашите шатри! Не забравяй това! Докато Матотаупа и неговият син живеят при нас, ние ще приемем всяка обидна дума, изречена срещу тях, като обида срещу нас!
— Нека бъде както казваш — съгласи се Тасунка-витко.
С това представлението приключи.
Матотаупа бързо се отдалечи.
Камък с рога погледна баща си в лицето, когато той минаваше край него и смяташе, че никой не го наблюдава, ала синът не можа да разбере какво става в душата на баща му. Заедно с омразата се бе смесило и нещо друго, неразбираемо и отблъскващо за сина. Матотаупа навярно мислеше за втория бой, в който той бе срамно победен от Тасунка-витко. Този бой не бе повторен пред зрителите.