Преди слънцето да се скрие, заклинателят даде знак за пристъпване към последното изпитание. Всички наоколо очакваха с мълчалива възбуда как ще се справят двамата млади мъже с трудното жертвоприношение.
Сега двамата млади бойци се изправиха от своето облегнато назад положение и затанцуваха в чест на слънцето. Въртяха се около жертвения кол, като непрекъснато се отхвърляха с все сили назад на ремъците, за да разкъсат кожата и месото си и да се освободят от ремъците.
Не беше лесно да се освободят. Двамата непрекъснато отново и отново Се хвърляха със силен замах назад. Напрежението на тялото да сложи след петнадесет часа край на мъчението, беше еднакво силно, както и напрежението на волята да не постави под съмнение успешното приключване на цялото жертвоприношение в последната му фаза. Според ритуала възлите на ремъците не биваше да се развържат, нито пък кожата биваше да се изреже. Тя сама трябваше да се разкъса.
Последните лъчи на слънчевия диск изгаснаха зад върховете. На небето остана само още едно сияние, когато Планински гръм полетя в тревата с разкъсана на гърдите кожа. Очите му бяха затворени, бузите му бяха хлътнали, той не се помръдваше. Заклинателят свали ремъка от кола и бойците отнесоха прославилия се танцьор в чест на слънцето в бащината му шатра.
Там майката вече чакаше, за да се погрижи за сина си. Ситопанаки остана до Уинона.
Камък с рога все още не бе успял да се освободи от ремъка. Продължи да танцува сам. Последният светлик на сумрака се сля със светлия мрак на лятната нощ. Слънцето бе изоставило жертвоприносителя. Той продължи да танцува и когато блеснаха първите звезди. Въртеше се около кола и се отхвърляше назад на ремъка с всичката си голяма сила. Но двата края на ремъка бяха прокарани много надълбоко в кожата. Месото не се разкъсваше, макар че ремъкът го бе дърпал през целия ден.
Цял час Камък с рога продължи да танцува сам жертвения танц около кола. Множеството чакаше мълчаливо. Някой бе промълвил:
— Слънцето го наказва. Той е лъжец. Животът му е пропаднал.
Тези думи се понесоха от уста на уста.
Уинона постави ръка пред устата си и задвижи устни. Молеше се безшумно. Тя много добре знаеше, пък и всички, които стояха около жертвената площадка, знаеха, че имаше един човек, комуто бе позволено да помогне: заклинателят. Според един обреден обичай на него му беше разрешено да освободи края на дългия ремък от кола, ако жертвоприносителят издържи на продължителния танц, без да изпадне в безсъзнание. Заклинателят имаше право да даде освободения край на ремъка на някой ездач, който да започне да дърпа жертвоприносителя за ремъка като с ласо около жертвената площадка, докато кожата се разкъса. Готови да се притекат на помощ, момчетата обикновено скачаха на гърба на влачения жертвоприносител, за да увеличат тежестта му и да го освободят. Уинона знаеше това, но знаеше също така с мъка, че заклинателят не бе склонен да помогне на жертвоприносителя Камък с рога. Девойката погледна към баща си. Срамуваше ли се сега Матотаупа от своя син, който изглеждаше, че не е успял да издържи на изпитанието така добре, както Планински гръм, или когото слънцето наказваше, задето беше лъжец? Бащата не бе присъствувал на изпитанието, на което бе приет синът му за боец. Той изживяваше само неговия неуспех пред великото тайнство, пред Великото слънце, пред представителите на три племена и пред техните вождове, пред Татанка-йотанка, пред Тасунка-витко, пред Шонка. Вождът Горящата вода беше щастлив баща. Матотаупа обаче не се усмихваше вече.
Най-после младият боец край кола се олюля и падна на колене. Никой не вярваше вече, че този танцьор в чест на слънцето щеше да успее да се освободи със собствени сили. Той бе завързан за кола и ако заклинателят не се намесеше, щеше да остане да виси на ремъка, докато кожата сама излезеше заедно с гнойта от раната или докато умреше.
Камък с рога усети как му причерня пред очите. Ала така както болките терзаеха тялото му, така и мислите му надигнаха последните сили на волята му. Преди да изпадне в безсъзнание и да се унизи пред всички участници в празненството, той сграби с ръка омразния на заклинателя украсен с раковини колан, съобщението върху който той не бе искал да оповести не от слабост. Може би заклинателят, който стоеше сам в кръга на жертвената площадка и единствен можеше да види и да разбере това движение на жертвата си, се надяваше, че Камък с рога иска да се освободи от колана и да му се подчини. Жертвоприносителят обаче нагласи колана по-удобно и се изправи още веднъж; крайниците отново се подчиниха на волята му. Коленете му бяха набрали нови сили. От устата му излезе някакъв вик. Никой не можа да го разбере, но това беше име на човек от племето на семиноли.