Четан изтърси лулата, преди още да я бе изпушил наполовина, яхна коня си и го подкара към Конския поток. Къдрокосия прекоси брода и пое на север към Черните хълмове.
Когато Четансапа стигна в бивака, беше вечер. Съгледвачите бяха съобщили за пристигането му. Дежурните край конете поеха обления му в пот мустанг. Четан изтича към шатрата на Стария гарван. Младежите, бойците и жените, които го видяха, веднага разбраха, че той носи някаква важна и сигурно недобра вест.
Стария гарван беше в шатрата си заедно със своите двама по-малки сина. Най-големият бе умрял от наказателната експедиция срещу техния бивак. Вождът прие Четан много любезно и го покани да седне край огнището. Жената набучи парче месо на шиша, защото разбра по вида на госта, че той е не само възбуден, но и уморен и прегладнял.
Четан се отпусна на земята. Погледна към ранения, който лежеше недалеч от огнището, но той не отвърна на погледа му. Четансапа повтори пред бойния вожд съобщението, което бе направил вече пред Къдрокосия Чапа, и добави:
— Край брода на реката срещнах Чапа. Изпратих го да върви при гористите планини и да предизвести Тасунка-витко и Татанка-йотанка.
Като предводител на Съюза на Червените елени, Четансапа беше заместник на вожда. Стария гарван бе навикнал да се вслушва във всички негови съвети. Така той и сега одобри това, че главните вождове трябва да бъдат известени веднага за създалото се ново опасно положение край блокхауса.
Четан започна да се храни, яде бързо и когато привърши, Стария гарван и той запушиха. Двамата синове на Гарвана седяха отделно в дъното на шатрата; единият от тях, който вече беше станал боец и се числеше към Съюза на Червените елени, сега също се приближи към огнището.
— Кога ще заседава Съветът на старейшините, за да изслуша Камък с рога и да отсъди какво да прави с него? — попита Четан.
Въпросът му явно беше неприятен на Стария гарван. Той сведе клепачи, погледна към огъня, сякаш очакваше оттам добър съвет, и най-после отговори:
— Хавандшита вече реши и Чотанка и аз се съгласихме с решението му. Ще минат четиринадесет дни и тогава синът на предателя ще застане на кола. Но той няма да умре като боец. Мъжете ще го заплюват, а жените ще го обсипят с подигравките си и най-после ще го убият. След един ден и една нощ той ще умре.
Четансапа си пое два пъти въздух, преди да отговори; искаше да намери сили да говори спокойно.
— Значи, вождът Стария гарван смята — каза той, — че заклинателят и той могат сами да вземат решение за този пленник, без да свикат Съвета на старейшините?
Стария гарван смръщи бръчките на лицето си.
— Съдбата на военните пленници се решава от бойния вожд и от заклинателя.
— Хау. Но Камък с рога не е военен пленник. Той е човек от нашето племе, дакота, син на Великата мечка. Той се е предал доброволно в наши ръце. Само Съветът на старейшините може да решава съдбата му, след като го изслуша. Аз казах.
Стария гарван стана неспокоен.
— Нима ти би се заел, Четансапа, син на Летния дъжд, да промениш решението на Хавандшита?
— Думите на Хавандшита не са били решение, а само съвет. Той е съобщил мнението си на Къдрокосия Чапа и щом свикаме Съвета на старейшините, той ще обсъди неговия съвет. Старейшините ще отсъдят.
Стария гарван се печеше между два огъня и потърси начин да се измъкне.
— Имаме още четиринадесет дни. Ще видим. — Той направи движение с ръка, което означаваше, че приключва разговора по този въпрос.
Четансапа, който знаеше, че Гарвана не се оставя да го насилват, се съгласи с отлагането и поде друга тема.
— Понеже аз се върнах, край блокхауса остана само един съгледвач. Трябва да пратим веднага втори. Съгласен ли си?
— Да. Ти знаеш, че винаги и във всичко се съгласявам с тебе.
Четансапа се сбогува и излезе. Стария гарван знаеше, че Четансапа е твърда глава и че със съвсем малки изключения всички млади бойци се възхищават от все сърце от него и му се подчиняват във всичко. Ако Четансапа, който участвуваше като водач на Съюза на Червените елени в Съвета на старейшините, се противопоставеше на Хавандшита, щеше да се получи ожесточена разпра.
Ако не свикаха Съвета на старейшините обаче, можеше да стане много по-лошо. Стария гарван виждаше вече мислено пленника на кола сред култовата площадка и пред него Четансапа, Шонка и Хавандшита! Достраша го. Той не се страхуваше нито от вълци, нито от мечки, още по-малко от неприятеля, но от разцепление сред племето се страхуваше. Колко много мъже им бе коствала вече враждата с Матотаупа! Най-добре щеше да бъде, ако Сина на Антилопата бе довел не жив, а мъртъв сина на предателя. Когато чу думите им, най-напред и самият Стар гарван бе нарекъл на ум Шонкавакон койот и необуздан глупак. Сега той постепенно стигна до мисълта, че Шонка не е напъхал достатъчно бързо и надълбоко пръстта в гърлото на пленника. Един мъртвец не можеше да предизвика нова вражда.