Силен като елен заяви, че той ще остане при конете, а Харка нека отиде да разузнае положението. Големите боброви леговища, край които момчето от племето на черните ходила предполагаше, че се навъртат траперите, се намираха на изхода от една тясна клисура, към която реката се втурваше оттук в бесен устрем.
Харка прие с удоволствие възложената му задача и сметна за правилно, че няма отново да дежури край конете, тъй като излизането да разузнае околността му беше много по-интересно, отколкото да стои да пази мустангите. Тръгна веднага. За да може да се придвижва по-бързо, той избра пътя през реката и смело навлезе в бързата и доста дълбока вода на средното й корито. Водата беше много студена и плуването не беше удоволствие. Харка напредваше бързо през теснината, загребвайки силно водата. Тук вече беше дълбок мрак и водата изглеждаше почти черна. След един завой пред него се откри широк изглед и той видя, че другарят му правилно го бе осведомил за всичко. Точно където свършваше дълбоката и тясна част на клисурата, на човешки бой над водата се издигаха бобровите леговища над разширяващото се корито на реката. Животните бяха работили дълго и упорито и бяха принесли много дърва от доста богатата край брега на реката растителност. Харка надуши вече и огъня, от който се издигаше димът. Съвсем малко жарава, старателно зарината с пепел, проблясваше между тополи, елшови и върбови храсти. Дори и по това време тясната ивица дим не можеше да убегне от индианското око. Зад клисурата вече беше по-светло; под лекия светлик на вечерното слънце местността все още бе запазила багрите си.
Харка се потопи във водата и се скри зад най-близкото до клисурата боброво леговище. Прикрит от него, той излезе внимателно на сушата и се промъкна през израслата вече трева между храсталака край брега. Намери един храст със силно миришещи листа и бързо натърка тялото си, за да не възбуди подозрението на конете, които траперите — ако това наистина бяха те — сигурно водеха със себе си. Промъкваше се не само защото бе необходимо, а и защото му доставяше удоволствие. Искаше да види дали може да изненада мъжете край огъня и да ги надхитри. Със сръчност, която се добива благодарение на дълги упражнения от детинство, той се промъкваше напред през храсталака. Долавяше вече гласове, които звучаха съвсем безгрижно. Двамата мъже, изглежда, си разказваха вицове, защото единият на няколко пъти се разсмя. Гласовете им не бяха неприятни, но все пак не му се сториха благозвучни. Двамата мъже разговаряха на английски, т.е. на езика, който Харка бе научил предишната зима сред белите мъже.
Индианското момче стигна едно място сред храсталака, откъдето можеше да обгърне с поглед малката полянка. Без съмнение пред него стояха търсените братя. Бяха двама едри, здрави мъжаги, още млади, облечени в кожа. Широкополите си шапки бяха оставили върху тревата. Косите и брадите им растяха дълги и гъсти, така че само челата и носовете им се провиждаха през тях. Впрочем не можеше човек да не забележи тези носове, които бяха толкова големи и извити като човки на лешояди. Мъжете седяха от едната, конете — от другата страна на лагерния огън. Бяха четири коня, два ездитни и два товарни.
Харка с удоволствие би се вслушал да чуе какво си говореха мъжете, но те млъкнаха тъкмо в този миг и единият се зае с месото, което се печеше върху жаравата. То миришеше приятно, особено за човек, който усещаше глад и бе взел една ледено студена баня. Отдясно нещо се подаваше между храстите — парче от лопатовидни рога и една кожа. Мъжете бяха убили лос. Единият от двамата бе оставил пушката до себе си в тревата. Той се примъкна по-близо до огъня, без да мисли за оръжието си. Пушката остана зад него в тъмната сянка. Слънцето вече беше залязло.
Създалата се възможност породи у Харка желание да си направи малка шега с двамата мъже, за да им покаже колко са невнимателни. В края на краищата не само Харка Убиеца на вълци Ловеца на мечки можеше да бъде изненадан от един лос и да се остави да му откраднат лъка! И на други хора можеха да се случат такива смешни неприятности! Харка не можа да устои на изкушението и макар че случаят можеше при известни обстоятелства да има неприятни последици, той грабна пушката, която лежеше зад гърба на пируващите в тревата мъже, вдигна я безшумно и изчезна с нея толкова бързо, колкото бе възможно, за да се отдръпне безшумно назад. Доколкото той можа да види, двамата мъже сякаш бяха решили всеки да погълне по две-три кила месо. Те едва ли щяха да се обърнат скоро и затова нямаше да забележат веднага загубата.