— Как така… нищо друго? С какво мислят да платят твоите червени гладници?
— Ще трябва сам да ги попиташ. Я дай на твоя стар приятел и трапер още една чашка!
— Не си вдигай толкова цената, Томас! Ето ти! Но това е последната гратис! А сега престани с тайнствените си загадки и кажи ясно и точно каква червена паплач си домъкнал в околностите на моята станция!
— Ей, стига си крещял така! Ако моите червени приятели чуят нахалните ти обиди, моментално някой студен нож ще заседне между притоплените ти ребърца.
— Томас, аз познавам индианците по-добре от тебе. Имал съм вече вземане-даване с всякакви и съм водил всякакъв вид търговия с тях. Така че кажи, кого си довел, какво искат да купят те и с какво ще ми платят?
— Внимавай да не се задавиш от толкова много въпроси, стари Абрахам, държиш се като младо жребче, което не знае още с кой крак къде да стъпи. Най-напред кои са. Велики бойци на черните ходила и се наричат Мъдрата змия, Тототаупа и Хари.
— Имена, имена, имена! С какво ще платят?
— Ще трябва сам да ги питаш. Но най-напред ми кажи дали имаш за продан някое свястно стрелящо желязо.
— Стрелящо желязо? Човече, не ме карай да се превивам от смях! Моите пушки и карабини не може да ми плати никой индианец. Тях и ти дори не можеш ги плати, хитър трапере!
— После ще говорим за това. Имаме време. Можем ли да преспим една нощ при тебе?
— Моята къща е голяма, а вие сте ми приятели! Разтоварете капаните и кожите си, пък утре заран ще ми разкажете за вашите щурави намерения! Бъдете живи и здрави Дотогава, че трябва да си свърша описа на стоката!
След като Абрахам се сбогува с тези думи, подслушвачът в съседната стая се отдръпна тихо от междинната врата и когато старият отново влезе в задното помещение, ловецът стоеше невинно край лоената лампа.
Абрахам затвори дъбовата врата зад себе си.
— Сигурно си чул всичко, Фред — каза тихо той и се приближи към рафтовете, върху които бе натрупана стоката му.
— Вярно е, всичко чух. Истинска дивотия!
— Може да се каже. Това са едни добродушни глупаци. Ще трябва да им дръпна юздите. Да ми връщат сега капаните! В лудницата им е мястото на такива!
— Вече се свечерява. Да ида ли да пийна нещо с тях?
— Ами ако искаш. И ако платиш. Изглежда, че си добре с парата.
— Ще видим.
При тези думи Фред отново пристъпи към вратата, ослуша се известно време, после я отвори и влезе в предното помещение. Близнаците и третият, когото те бяха назовали Адамсън, тъкмо се канеха да излизат. Навярно искаха да видят какво става с конете им, преди да се настанят във втория блокхаус за нощувка. Фред изръмжа едно „мхъм“, което означаваше своего рода поздрав, и излезе заедно с тримата мъже на двора, но не и вън от палисадата. При това той оглеждаше скришом всеки поотделно и заключи, че от тримата Томас е онзи, с когото най-лесно може да се свърже приятелство. Томас имаше живи очи и дори върхът на орловия му нос изглеждаше подвижен.
— Добър вечер — каза Фред, след като разбра, че не се отнесоха неприветливо към уводното му ръмжене. — Разрешено ли е да задам един въпрос?
— На следотърсачи, бегачи на дълги разстояния, трапери, горски ловци и всякакви други честни хора — винаги?
— Въпросът ми май ще бъде дългичък. Да пийнем заедно по една!
— Тукашното бренди е скъпо. Старият Абрахам е душа човек, но е и кожодер!
— Аз имам сметка при него. Ще стигне за четири чаши.
— Върви сам, Томас! — предложи Адамсън. — Тогава всеки от двама ви ще може да изпие по две чаши. Аз ще остана с Тео при конете.
Томас веднага се съгласи.
— Адамсън, ти имаш чувство за справедливост. Пази добре конете и Тео, така добре, както занапред аз ще пазя твоите крави и телета! Аз пък ще вляза да изпия една с тоя чернобрад приятел. Изглежда новак и аз ще мога да му пообясня това-онова, например по какво прерията се различава от Ню Йорк, бобър от бизон и индианец от мошеник.
— Само недей да пиеш много! — предупреди го Тео.
— Две чашки все ще мога да издържа, зелен филизе в ранна пролет!
Томас се извърна към Фред и двамата провлачиха стъпки през свечеряващия се двор към третия блокхаус, където се намираше кръчмата.
Двамата можаха да се убедят още отвън, че в кръчмата седят неколцина спокойни и улегнали мъже, защото отвътре не се чуваше почти никакъв шум. Когато влязоха, те се намериха в едно скромно, чисто поддържано помещение, което не бе изпълнено с повече тютюнев дим, отколкото можеше да се очаква в този вечерен час. Имаше достатъчно празни места и Фред се запъти заедно с Томас към една малка ъглова масичка. Към тях веднага пристъпи сръчен хлапак да вземе поръчката. Старият Абрахам нямаше нужда да сервира сам.