След като изпразниха първата чаша и запалиха лулите, Томас заговори пръв:
— Млади човече! Кажи да видим каква грижа имаш! Радвай се, че попадна на такъв опитен и честен трапер като мене, който много знае и въпреки това няма да те излъже!
Фред беше притворил наполовин очи и гледаше към масата и празната си чаша; леко подигравателната му усмивка остана скрита зад буйната брада.
— Радвам се, радвам се! Един въпрос…
— Давай да видим!
— Най-напред да напълним още веднъж чашите. Ей!
Повиканият келнер се приближи, наля веднага и драсна четири черти с тебешир върху масата.
Томас отдавна не беше пил алкохол. Стана му приятно, сякаш лежеше в леко олюляваща се люлка. Гледаше приятелски другаря си по маса.
— Та на въпроса ми — поде отново ловецът, — Тототаупа или Матотаупа, с когото ти дойде дотук, иска да си купи пушка, така ли?
— Абрахам ли ти каза това?
— Да.
— Ти ли искаш да продадеш някоя?
— Може би.
— Може пък да се спазарим. Ти ми изглеждаш честна Душа. С Тототаупа… или как го нарече ти?
— Матотаупа.
— Да, така казва винаги и момчето, неговият Хари. Но аз езика ще си изкълча от това име. Да го наричаме просто Топ. Та с Топ можеш спокойно да сключиш сделка. Джентълмен е той. Истински грансеньор.
— Какво казваш?
— Истински грансеньор. Не се мъчи да го разбереш? Ти как се казваш?
— Фред.
— Та ти казвам, Фред, не се мъчи да го разбереш. Аз съм научил тая дума оттатък, в Канада, и трябва да ти кажа, че аз имам чувство за възвишеното. Но ти никога няма да я запомниш, както и моят Тео. Въпреки това спокойно можеш да продадеш пушката си на Топ за неговото момче. Тая, твоята, никак не изглежда лоша.
— Има си хас. А как така Топ е тук с момчето си? Аз мислех, че той смята да го остави да расте при черните ходила?
— Ама ти познаваш ли ги? Та това е чудесно! Да, те сега живеят при черните ходила. Той е довел момчето си само за да му купи пушка. Той има още малко парици — Топ, изглежда, че ги е спечелил през зимата, или някакъв побъркан художник му ги бил подарил. Щом купим пушката, Хари ще се върне обратно заедно с Мъдрата змия.
— А Топ?
Чернобрадият трябваше да направи голямо усилие, за да запази спокойствие, като задаваше този въпрос, затова гласът му прозвуча дрезгаво. Закашля се, сякаш беше изстинал.
Томас обаче не забеляза нищо.
— Не, Топ няма да се върне обратно при черните ходила, той ще продължи със своя кон. Иска да види сметката на Таценка.
— Таценка ли? Да не говориш за Тасунка-витко?
— Точно за него, точно за него говоря!
— Сериозна работа е замислил тогава Топ.
— И аз така казвам, и аз това му говоря. Но Топ е дебела глава. Таценка го бил обидил, така крещи той, и затова трябвало да си отмъсти.
— Хм! Жалко!
— Какво е жалко?
— Аз трябва още тази нощ да се махна оттук, а когато се върна, Топ сигурно вече ще си е отишъл.
— Че защо пък? Мъдрата змия и Хари ще се върнат обратно при черните ходила, щом набавим пушката или щом видим, че не можем да купим. Топ обаче има намерение да си купи тук нови дрехи, за да не могат да го разпознават лесно, а после ще дойде заедно с нас до фермата на Адамсън. Адамсън, разбира се, не бива да знае какъв опасен клиент ще преведе в земите на дакота. Тео и аз обаче ще направим тази услуга на Топ, защото той ни посрещна нас, бедните гладници, като същински царе. Фред се изсмя късо.
— Да се промъкне преоблечен в земите на дакота! Добре го е измислил! Ти ми харесваш, гърбонос приятелю. Аз ще говоря със стария Абрахам. Утре ще получите пушката! Искате да е евтина, нали?
— Може. Ако питаш мене, може да бъде и евтина. Топ и без това ще си вземе отново двуцевната пушка от Таценка, който я е откраднал от Хари…
Фред така удари с юмрук по масата, че тя прокънтя.
— Гледай го тоя хлапак Хари как не си пази нещата! Пак се оставил да му откраднат пушката!
— Как така пак?
— Това е стара история, по-нататък ще ти я разправя.
— Охо, вие, значи, отдавна се познавате? Ами че това е много добре. Топ и Хари ще се зарадват! Каква случайност!
— Каква ти случайност! Аз знаех, че те двамата смятат да вървят при черните ходила. А оттам дотук никак не е далеко. Само че няма да мога да се здрависам с Хари, защото трябва веднага да вървя. С Топ ще се видя по-късно, като се върна. Скоро ще се върна.
— Ще им предам поздравите ти!
— Сакън! Този път по изключение ще си затваряш устата, разбра ли?
— Не, съвсем не разбирам! Какво те прихвана? Защо изведнъж така се разяри?
Фред прекара ръка през устата си и подръпна брадата, после избухна в смях.