Видът на този ездач все повече възбуждаше любопитството на Матотаупа. Имаше чувството, че той му напомня нещо, смяташе, че го познава, но не можеше да си представи кога и къде може да е срещнал някакъв каубой или ловец с подобна черна брада. Искаше му се да чуе гласа му и беше сигурен, че тогава веднага ще разбере кой е. Затова освободи краката на мустанга си, яхна го и се приближи ходом към разтворената порта.
Ездачът с широкополата шапка веднага забеляза приближаващия се Матотаупа, постоя сякаш за миг втрещен от учудване, после пришпори коня си и полетя в едър галоп към индианеца. Накара коня си да се изправи на задните крака непосредствено пред Матотаупа, размаха шапка и извика със силен глас, който индианецът веднага позна:
— Мой червен братко!
Матотаупа беше доволен от това, че чернобрадият не назова високо името му, така че индианците край езерото не можаха да разберат кой е той. Той не искаше да произнесе и името на ездача, преди да разбере откъде накъде той се явяваше с черно боядисана брада. Затова само отвърна:
— Мой бели братко!
— Да, това съм аз! Аз, наречен Фред, Фред, разбра ли?
— Мой братко Фред.
— Мой братко Топ! Ела да поседнем малко в тази станция!
Двамата влязоха с конете в двора, приближиха се до втория блокхаус и окачиха там юздите им. Фред влезе веднага в дома, чието вътрешно помещение се използуваше за спалня и затова беше празно сутринта. Матотаупа го последва. Вътре беше мрачно. Миришеше на пот и на тютюн. Край постелите имаше все още вещи на гостите и клиентите на станцията. Фред седна по средата на помещението, та да може да вижда вратата.
— Топ, Топ! — каза тихо той. — Какво щастие, че те виждам тук. Накъде си тръгнал?
— Отивам да убия Тасунка-витко, който ме обиди и открадна пушката на Харка. После ще отида да взема дъщеря си Уинона и ще я доведа в шатрите на сиксикау, където живея сега заедно с Харка.
— Така си и мислех, че там сте намерили подслон. Не трябваше само да говорите в Минеаполис така открито, че смятате да отседнете при черните ходила!
— Това знаеше само ти, мой бели братко.
— За жалост не само аз. Дявол знае кога или при кого ти или пък Харка сте споменали за това. Може би момчето е споменало пред Стария Боб, с когото работеше заедно. Така или иначе, те са по следите ти и аз искам да те предупредя!
— Кой търси моята следа и защо?
— Не е трудно да отгатнеш, Топ! Нашето последно галапредставление като каубои и индианци в цирка в Минеаполис не е останало незабелязано! Господинът с белите коси в седма ложа — спомняш ли си го?
— Хау! Той разговаря през втория антракт със старейшината на групата на дакота от Минесота и с Харка.
— Точно той. Той даде показания пред полицията, че това са били онези дакота, които са застреляли по време на въстанието в Минесота преди две години майка му и са изгорили неговата ферма. За щастие всички дакота вече бяха избягали, когато тази работа стана известна на полицията и тя тръгна да ги търси. Ти беше организирал прекрасно всичко заедно с тях!
— Хау.
— Така и предполагах. Те всичките навярно вече са избягали през границата в канадските гори. Добре. А мен ме оклеветили пред полицията! Оная лукава руса фуста, касиерката, която работеше при нас в цирка още в Омаха и избяга с цялата каса… та ти казвам, тая уличница и пършива койотка ме оклеветила, че аз съм бил откраднал парите! Резултатът, разбира се, беше, че тая от тъпа по-тъпа полиция ме прибра и искаше да ми свети маслото. Аз обаче отново им се изплъзнах от ръцете. Ще мине време и ще се успокоят, не могат вечно да се занимават с такива дребни кражбици. Като че ли не им се случват всеки ден много по-сериозни неща! Само че аз ще трябва да бъда по-предпазливичък още и това лято, после случаят ще мине в забвение. На тебе обаче, червени братко, ти е писано голямо престъпление на рабоша — за жалост. Тая работа белите мъже няма да забравят така лесно! Ти застреля Елис, тоя мерзавец управителя!
— Застрелях го.
— Да, точно така. Застреля го на излизане от манежа на края на представлението и избяга заедно с Харка и с вашите мустанги в непроходимата пустош.
— Хау.
— Елис беше подла твар. Той едва не доведе Роналд звероукротителя до самоубийство, макар че оня беше наистина способен човек. Искаше да отрови тигрите, за да доведе Роналд до пълно отчаяние, а смяташе и да накара да набият Хари след представлението, защото момчето държеше страната на Роналд. Да, такъв гаден тип беше! Той заслужаваше повече от един куршум и всичко щеше да мине добре само ако вие не бяхте разтръбили, че смятате да вървите при черните ходила. Сега са по следите ти, а за глупавата полиция човекът си е човек и убийството си е убийство. Те никога няма да разберат, че това не беше убийство, а възмездие.